Ясен Танев предупреждава за липса на "хигиена" при използването на изкуствен интелект и опасности за данните

Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но България рискува да влезе в този процес с огромно изоставане, липса на експерти и неподготвена съдебна система. Около този извод се обединиха адвокат Атанас Костов и експертът по киберсигурност Ясен Танев. Двамата очертаха тревожна картина за състоянието на институциите и бизнеса у нас на фона на влезлите в сила европейски регулации.

Опасност от репресии вместо правосъдие

Според адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора "ЮСАУТОР", новият Регламент за изкуствения интелект (AI Act) променя изцяло правната парадигма, като регулира самите алгоритми според риска. Той обаче изрази сериозни опасения относно капацитета на българската съдебна система да прилага тези норми.

"Ще го кажа директно – българските съдии са технологично некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, много скоро ще се появят и в България, и тогава този недостатък ще има огромен юридически ефект", заяви Костов, цитиран от БТА.

Юристът подчерта, че липсата на национална рамка и подготвени магистрати може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да навреди на иновациите и бизнеса. По думите му, сектор "Компютърни престъпления" към ГДБОП също не разполага с необходимите специалисти за разследване на престъпления, извършвани чрез изкуствен интелект.

Липса на "хигиена" при работа с данни

Експертът по киберсигурност Ясен Танев обърна внимание на практическата страна на проблема и поведението на потребителите. Според него в България масово липсва така наречената "AI хигиена".

"Поведението на бизнеса, образованието и администрацията в момента може спокойно да бъде определено като високорисково", коментира Танев.

Той предупреди, че компаниите и гражданите често не осъзнават, че данните, които подават към моделите на изкуствения интелект, остават там завинаги. Танев припомни, че от 2 август 2025 година вече са в сила разпоредби, които изискват оценка и регистрация за системите с общо предназначение, като популярните GPT модели.

"Защото тези, които използват „ДжиПиТи“, вече са вътре. А това е масово явление", допълни експертът.

Човекът остава в центъра

Въпреки технологичния напредък, и двамата специалисти са категорични, че човешкият надзор остава ключов. Европейското законодателство поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност и сертификация.

Атанас Костов прогнозира, че скоро ще се обособи нова правна специализация – "право на изкуствения интелект". Той посъветва компаниите да започнат подготовка незабавно, като внедрят механизми за оценка на риска и обучат своите екипи.

Според Ясен Танев най-големият дефицит на България не е в инфраструктурата, а в компетентността и способността на обществото да направи осъзнат избор. Той подчерта, че без адекватни мерки страната ни рискува да се превърне в източник на нископлатен труд и данни, вместо в лидер на иновациите.