България води по ръст на депозитите в еврозоната

Спестяванията на домакинствата в България достигнаха безпрецедентните 58,6 милиарда евро към края на юни, което отрежда на страната първо място по ръст на депозитите сред държавите от еврозоната. По информация на Bloomberg TV Bulgaria, скокът от 19 процента на годишна база се дължи на официалното приемане на единната европейска валута и осветляването на средства, съхранявани досега във физическа форма.

Ефектът на еврозоната и несигурността

„Спестяванията на домакинствата в банките у нас нарастват значително поради приемането на България в еврозоната и вероятната поява на допълнителни средства“, коментира финансистът Петко Вълков в предаването „Бизнес старт“. По думите му през последната година лихвите по депозитите също са се повишили, привличайки допълнителна депозитна база.

Според Вълков, политическите сътресения през последните пет-шест години са създали усещане за несигурност, което кара българите да трупат спестявания въпреки по-високия темп на инфлацията. В края на първото тримесечие на 2026 година съотношението на спестяванията към брутния вътрешен продукт достига малко над 48 процента.

Подобряват се и показателите за ликвидност на банковата система. Към края на март нивото на обща капиталова адекватност достига 26,35 процента, като размерът на капитала надвишава регулаторните изисквания с 4,6 милиарда евро. Това се дължи на намаляването на минималните задължителни резерви от 12 на 1 процент след влизането в еврозоната, както и на приравняването на държавните ценни книжа в евро към местната валута.

Риск от кредитен балон при имотите

Свръхликвидната банкова система води до по-ниски лихви в икономиката, което насърчава бизнес и ипотечното кредитиране. Финансистът обаче предупреждава, че ниските лихви могат да тласнат икономиката към свръхекспозиция в недвижимите имоти.

„Китайската икономика продължава да усеща последиците от това развитие“, отбеляза Вълков, подчертавайки необходимостта от по-голяма диверсификация, за да не се концентрира икономиката само в няколко сектора.

При силно развит капиталов пазар също съществува риск от балони при акциите, но историята показва, че спукването им невинаги удря реалната икономика. Като примери бяха посочени крахът на IT компаниите в началото на 21-ви век и „Черният понеделник“ от 1987 година, докато голямата криза от 2008 година бе пряко свързана именно с недвижимите имоти.

Опитът на САЩ и инвестиционните сметки

Докато инициативата на Европейския съюз за единен капиталов пазар не намира пълна реализация вече 15 години, Съединените щати продължават да въвеждат ефективни политики за развитие. Отличен пример са новите инвестиционни „Тръмп сметки“ за децата, родени през 2025 и 2026 година, при които държавата осигурява еднократно първоначален депозит от 1000 долара.

„Макар че сумата не е голяма, ефектите може да са огромни през следващите години“, смята финансистът.

Той даде пример и с личните пенсионни сметки по подобие на американския модел 401(k), позволяващи инвестиране на част от заплатата на капиталовите пазари без данъчно облагане. Подобни специални инвестиционни сметки вече се обсъждат и на ниво Европейски съюз в рамките на Съюза на спестяванията и инвестициите, като се очаква те да предложат нови възможности и за българските граждани, редом със специалните емисии държавни облигации за физически лица.