Отслабването не изтрива веднага риска от диабет и рак

Дори след успешно отслабване имунните клетки в тялото пазят молекулен „спомен" за преживяното затлъстяване в продължение на 5 до 10 години — и през целия този период поддържат повишен риск от диабет тип 2 и някои видове рак. Това установява десетгодишно европейско проучване, публикувано в научното списание EMBO Reports и ръководено от изследователи от университетите в Бирмингам, Лондон и ирландския университет „Мейнут", съобщават от Университета в Бирмингам.

Как клетките „помнят"

Механизмът, стоящ зад откритието, е известен като ДНК метилиране — нормален биологичен процес, при който химически маркери (метилови групи) се прикрепват към ДНК молекулите и променят начина, по който гените се активират, без да засягат самия генетичен код. При хора, преминали през затлъстяване, тези маркери се „залепват" трайно за специфичен тип имунни клетки — Т-хелперните клетки (CD4+ лимфоцити), които са ключови регулатори на имунната защита.

Резултатът е устойчиво провъзпалително състояние в тези клетки. Изследването идентифицира два конкретни клетъчни процеса, нарушени от тази „памет": автофагията — естественото рециклиране и изчистване на клетъчните отпадъци, и имунното стареене — постепенното износване на клетките в имунната система. За да стигнат до тези изводи, изследователите са анализирали имунни клетки от пациенти с наднормено тегло, подложени на физически упражнения или на инжекции с препарата семаглутид, от хора със синдром на Алстрьом (рядко генетично заболяване, свързано с метаболитни нарушения), както и от лабораторни мишки, хранени с високомазнинна диета.

Какво означава за хората, които отслабват

„Резултатите предполагат, че краткосрочното отслабване може да не намали веднага риска от някои болестни състояния, свързани с наднорменото тегло", заяви проф. Клаудио Мауро от катедра „Възпаление и стареене" на Университета в Бирмингам и съводещ автор на проучването. Според него „паметта за затлъстяването" избледнява бавно само при устойчиво поддържане на теглото — процес, който може да отнеме между пет и десет години.

Д-р Белинда Недяй от Института по популационно здраве „Уолфсън" към Университета „Куин Мери" в Лондон, старши автор на публикацията, посочи, че „имунната система запазва молекулен запис на минали метаболитни въздействия, което може да има последствия за дългосрочния риск от заболявания". Третият ключов автор — проф. Анди Хоган от Института „Катлийн Лонсдейл" в Ирландски университет „Мейнут" — подчерта: „Затлъстяването е хронично, прогресивно и рецидивиращо заболяване, а резултатите ни помагат да разберем точните молекулни механизми, движещи риска от рецидив."

Пътят към нови терапии — и значението за България

Авторите на проучването смятат, че откритията могат да отворят пътя към нови целенасочени лечения. Особени надежди се възлагат на SGLT2 инхибиторите — клас лекарства, вече прилагани при диабет, — които биха могли да се пренасочат за ускоряване на „изтриването" на клетъчната памет за затлъстяването.

Откритието е особено значимо за България. Според данни, оповестени от БТА през април 2026 г., над половината от възрастните в страната са с наднормено тегло или затлъстяване, а по разпространение на детското затлъстяване България заема четвърто място в Европа. Новото изследване прави ясно, че успешното отслабване е само начало на дълъг процес — и че системното поддържане на теглото в нормални граници, а не еднократното сваляне на килограми, е ключът към реалното намаляване на здравния риск.