Бюрократичен капан задължава търговците да плащат за ново обявяване на капитала

С наближаването на крайния срок за подаване на годишните финансови отчети (ГФО) за 2025 година, хиляди предприемачи у нас се оказаха в тежък бюрократичен капан. Според информация на вестник "Сега", търговските дружества не могат да публикуват отчетите си в Търговския регистър, ако преди това не са подали заверени преписи на учредителните си актове с отразен превалутиран в евро капитал. Въпреки първоначалните уверения на институциите за плавен и безплатен преход, пропуски в законодателството натоварват бизнеса с непредвидени разходи и неясни срокове.

Скритият разход от 15 милиона евро

При приемането на единната европейска валута от 1 януари 2026 година, държавата пое ангажимент, че капиталът на фирмите ще бъде превалутиран служебно от Агенцията по вписванията. В Закона за въвеждане на еврото обаче са заложени разпоредби, които задължават собствениците сами да заявят промяната.

Тъй като процедурата изисква нов дружествен договор и решения на общите събрания, счетоводителите нямат законово право да я извършват. Единственият възможен посредник остават адвокатите. Официално процедурата е освободена от държавни такси, но на практика адвокатските хонорари в София за тази услуга достигат 100 евро. При над 500 000 активни търговски дружества в страната, дори една трета от тях да използват външна правна помощ, скритата икономическа тежест за бизнеса ще надхвърли 15 милиона евро.

Предприемачи коментират пред столичния вестник, че обещанията за „щадящо преминаване към единната европейска валута“ драстично се разминават с реалността. Процедурата е умишлено усложнена с допълнителни декларации, а при най-малката неточност документите се връщат.

Хаос със сроковете в закона

Освен финансовата тежест, бизнесът е изправен и пред сериозна правна колизия. Самата Агенция по вписванията е издала указания, че актуализирането на капитала трябва да се случи в срок до 12 месеца от въвеждането на еврото, тоест до 31 декември 2026 година.

Законът обаче гласи друго. Според текстовете в него, фирмите трябва да подадат новите документи „едновременно с първата промяна в данните на фирмата и вписване на обстоятелства“. Тъй като подаването на ГФО представлява именно такова вписване, реалният краен срок се измества към 30 септември. Това разминаване създава риск хиляди отчети да бъдат блокирани или върнати.

Европейският опит срещу българската реалност

Проблемът поставя под въпрос спазването на европейските принципи за минимизиране на административната тежест. Държави като Словакия и Естония вече демонстрираха как процесът може да премине изцяло служебно, без да се налага търговците да преподписват устави и договори само заради математическото преизчисляване на валутата. Българският законодател обаче е избрал път, който обслужва конкретни лобистки интереси в сферата на правните услуги, вместо да улесни икономиката.

Остава отворен въпросът дали отговорните институции ще предприемат спешни промени в Закона за въвеждане на еврото, за да премахнат ненужното задължение, преди системата на Търговския регистър да блокира напълно.