Близо 30 възрастни довършват средното си образование в русенска гимназия

Пазарът на труда в България вече не прощава липсата на образование. Докато бизнесът алармира за криза на кадри, близо 700 000 трудоспособни българи остават извън борда заради липса на диплома за средно образование. Тази икономическа гилотина принуждава все повече възрастни в Русе да преглътнат егото си и да се върнат в класните стаи, често рамо до рамо със собствените си деца.

В Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев" (Образцов чифлик) тази година 28 възрастни се готвят за матури. За тях дипломата не е просто хартия, а единственият билет за легалната икономика и възможност за елементарна мобилност, като получаването на шофьорска книжка.

Конкуренцията е безпощадна

За 27-годишната Илияна Иванова връщането в училище е въпрос на икономическо оцеляване. Тя признава, че липсата на образование я прави "невидима" за работодателите или я поставя в унизителна позиция.

"Когато кандидатстваш за нова работа се вижда в погледа на човек, по начина, по който ти говори. Питали са можеш ли да четеш, можеш ли да пишеш. Не го казва директно, но се усеща, сякаш си по-ниско, как да кажа, не си на тяхното ниво, сякаш си неграмотна", споделя Илияна, цитирана от БНТ.

Ситуацията е толкова критична, че Илияна е успяла да мотивира и собствената си майка да се върне в училище. Двете са съученички в битката за квалификация. Историята на майката е типичен пример за спиралата на бедността – принудена да гледа по-малките си братя и сестри, тя е пропуснала шанса си за образование навремето. Сега обаче мотивацията е прагматична – без диплома тя не може да изкара дори шофьорска книжка.

Цена на закъснялото прозрение

Левент Мандиков, който на 15 години е решил, че училището е излишно, днес на 40 години плаща цената на това решение. Работи през деня, а вечерите прекарва над учебниците по математика, опитвайки се да навакса десетилетия пропуски.

"Уморен, но няма как. Математиката ми е сложна. Реших, че няма да ми трябва диплома за автомонтьор, но сега вече ми трябва", признава Левент пред националната телевизия. Неговият случай илюстрира промяната в икономиката – дори за професии като автомонтьор, които преди се считаха за чисто занаятчийски, днес се изисква технологична грамотност и ценз.

Предизвикателството пред системата

Преподавателите в "Ангел Кънчев" се сблъскват с трудностите на това да обучаваш хора, откъснати от образователния процес с години. Според Павел Петров, учител в гимназията, най-големият препъни камък са математиката и чуждите езици.

Въпреки това, житейският опит на "възрастните ученици" им дава предимство в специалните предмети. "Някои от тях срещат затруднения с правопис, с четене, но това се неутрализира с работа. За разлика от това им се отдават специалните предмети като електротехника, автомобили, трактори", коментира преподавателят Лилия Илиева.

Директорът на гимназията Милена Досева подчертава, че не се правят компромиси с изискванията. Възрастните курсисти преминават през целия материал и имат право на поправителни сесии, но крайната цел е реални знания, а не просто документ.

Някои от завършващите дори планират да продължат към университет – доказателство, че никога не е късно да се излезе от статистиката на "неквалифицираните", стига системата да даде шанс, а икономическата принуда да бъде достатъчно силен мотиватор.