Работим близо 39 часа за най-ниските заплати

Българите продължават да изнемогват на пазара на труда, като отработват едни от най-дългите часове в целия Европейски съюз, но срещу изключително ниско заплащане. Това показват официалните данни на европейската статистическа служба Евростат. Според мащабния доклад средната реална продължителност на работната седмица у нас е 38,7 часа, което ни поставя на челното второ място в Европа, рамо до рамо с Полша. Този изтощителен трудов маратон обаче се случва на фона на горчивия факт, че страната ни поддържа най-ниската минимална заплата в съюза – едва 551 евро.

Балканският парадокс на изтощението

Статистиката е категорична – докато средният европеец прекарва на работното си място по 35,9 часа седмично, в източната част на съюза ситуацията е коренно различна. Лидер по най-дълго работно време в Европейския съюз е съседна Гърция с резултат от 39,6 часа. Веднага след нея се нареждат България и Полша с по 38,7 часа, следвани от Литва с 38,4 часа и Румъния с 38,2 часа.

На пълния обратен полюс се намира Нидерландия, където работещите са ангажирани едва 31,9 часа на седмица. С кратки работни седмици се отличават още Дания и Германия с по 33,9 часа, както и Австрия с точно 34,0 часа. В рамките на последното десетилетие в съюза се наблюдава плавно свиване на работното време с един час, като през 2015 година средната стойност за Европа е била 36,9 часа.

Кой работи най-много и защо

Данните на Евростат разкриват сериозни секторни различия в заетостта. Професиите, които изискват най-много часове труд на седмица в целия съюз, са концентрирани в селското, горското и рибното стопанство, където средната продължителност достига до 42,0 часа. Мениджърите и ръководните кадри ги следват плътно с 40,6 часа, а служителите във въоръжените сили отделят по 39,4 часа.

Най-кратки са работните седмици при нискоквалифицираните работници и административния обслужващ персонал, където времето варира между 31,8 и 34,5 часа. Проучването показва още, че над 21% от всички заети лица в Европа са принудени да полагат труд и през почивните дни, като този процент е значително по-висок при самостоятелно заетите предприемачи.

Социалната пропаст в еврозоната

Новата реалност за България изважда наяве дълбоките социални неравенства на пазара на труда. Високата заетост и дългите часове зад бюрото или на полето не носят на българския работник по-висок стандарт. Напротив, у нас масово липсват гъвкави форми на заетост на непълен работен ден, които осигуряват по-добър баланс между кариера и личен живот на Запад.

Докато в съседни държави вече активно се тестват модели за четиридневна работна седмица, у нас заетостта остава консервативна и натоварваща. По думите на икономически анализатори "дългата работна седмица у нас не е белег за икономически възход, а ясен симптом за принудително оцеляване чрез труд".