Азия изтегля капиталите си от САЩ
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Азиатските инвеститори масово връщат милиарди в родината си
Азиатските инвеститори, които дълги години наливаха средства в американската икономика, започват масово да репатрират капиталите си. Тази тенденция създава реална предпоставка за нова финансова криза и сериозно отслабване на щатския долар, сочи анализ на макроикономическите процеси от началото на 2026 година.
През май миналата година тайванският долар отбеляза исторически ръст на фона на спекулациите, че президентът Доналд Тръмп ще поиска от изнасящите страни да повишат стойността на валутите си като част от търговските споразумения със САЩ. Дневните колебания бяха толкова резки, че напомниха на инвеститорите за азиатската финансова криза от края на 90-те години на миналия век. Голямата разлика днес обаче е, че движението е в обратната посока – вълни от едностранни продажби започнаха да сриват зелената валута.
"Заплахата от хаотично обезценяване на долара остава напълно реална и през тази година" – посочват финансови анализатори, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria. Този процес се ускорява, след като в края на февруари Върховният съд на САЩ ограничи възможността на Доналд Тръмп да използва митата като едноличен инструмент за търговски преговори.
Разминаване във валутните курсове
Валутният курс на Южна Корея би трябвало да е много по-силен спрямо настоящите си нива. В исторически план борсовият индекс Kospi и южнокорейският вон бяха до голяма степен синхронизирани. Напоследък обаче тази връзка се разпадна, което е съпроводено с необичайно обезценяване на вона въпреки силния ръст на индекса.
Едно от основните обяснения за тази аномалия е изтичането на капитали към американските технологични борси. Въпреки че износът на Южна Корея е на рекордно високо ниво, дребните инвеститори доскоро се насочваха към Nasdaq. Само през изминалата година те са закупили американски акции на нетна стойност от 32 милиарда долара, което е исторически връх.
Ситуацията обаче започва да се обръща. Южнокорейците, които дълги години се въздържаха от покупки на акции на местни компании поради слабото представяне на Kospi, вече купуват дялове в местни технологични гиганти. Ако те продължат да се освобождават от американските си активи, за да финансират местни инвестиции, това ще доведе до рязко поскъпване на вона.
Търговски излишъци и изтичане на капитали
През последните две години световните търговски дисбаланси се увеличават драстично, водени основно от Китай, Южна Корея и Тайван. Развитието на инфраструктурата за изкуствен интелект подкрепи огромното търсене на чипове от азиатските производители. Междувременно, слабата вътрешна икономика накара китайските износители да потърсят по-добри пазари в чужбина.
Доскоро средствата, спечелени от износителите от Северна Азия, се реинвестираха директно в американски активи. С нарастването на търговския излишък на Китай от около 820 милиарда долара през 2023 година до над 1,2 трилиона долара през миналата година, огромна част от продажбите бяха депозирани в долари.
Но сега, когато индексът S&P 500 не носи очакваните високи печалби, а щатската валута отслабва, трезорите започват масово да обменят доларовите си активи, очаквайки укрепване на местните валути. В края на февруари китайският юан отбеляза най-дългата си поредица от ръстове спрямо долара от години насам, което е ясен знак, че Пекин вече гледа положително на идеята за силна национална валута.
Заплахата за американския долар
По време на азиатската финансова криза преди повече от две десетилетия, неочакваното спиране на притока на капитали разкри колко неустойчиви са дефицитите на развиващите се пазари. Днес положението е огледално обърнато – Съединените щати се превърнаха в страната с критичен дефицит.
Според анализ на Goldman Sachs, само за да стабилизира нетната си международна инвестиционна позиция, Вашингтон трябва да намали наполовина дефицита по текущата си сметка до 2 процента от брутния вътрешен продукт.
В близко бъдеще връщането на средства в Азия ще бъде ключова тема за световната икономика. За валутните трейдъри основният въпрос вече не е дали капиталите ще напуснат САЩ, а дали този процес ще предизвика лавина, която да пренареди глобалните финансови пазари.




















