Близо 80 държави въвеждат извънредни мерки срещу енергийната криза

Глобалната енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток и изострянето на конфликта в Близкия изток, навлиза в безпрецедентна фаза, съобщават от британското финансово издание Financial Times. С наближаването на летния сезон и рекордното изчерпване на световните резерви, липсата на дипломатическо решение заплашва да предизвика икономически шок, по-тежък от кризите през 1973 и 2022 година.

Дефицит от 12 милиона барела на ден

Световните пазари са изправени пред критичен недостиг, след като блокадата на ключовия морски път изтри над 12 милиона барела петрол на ден от глобалните доставки. Експертите алармират, че останалите страни производителки нямат физическия капацитет да компенсират подобна колосална загуба. Ситуацията с предлагането на дизел и реактивно гориво се влошава допълнително от очакваното повишено търсене за международни пътувания и масовото използване на климатични инсталации през лятото.

Главният икономист в компанията за управление на активи Aberdeen анализира възможните финансови последствия.

Пол Дигъл: "Разглеждаме конкретен сценарий, при който цената на суровия петрол Brent скача до 180 долара за барел."

Европейският комисар по транспорта и туризма Апостолос Цицикостас очерта мрачна картина пред икономиката на Стария континент по време на специализирана конференция в Атина.

Апостолос Цицикостас: "Ако конфликтът в Близкия изток не бъде разрешен през следващите седмици, глобалната рецесия може да стане неизбежна."

Извънредни мерки в Европа и на Балканите

Приблизително 80 държави вече са принудени да активират спасителни планове за защита на своите граждани и бизнеси. Мерките варират в широк спектър. В Брюксел се подготвят планове за масово насърчаване на работата от разстояние с цел драстично пестене на енергия.

На регионално ниво правителството в Северна Македония вече прибегна до сваляне на ДДС върху горивата от 18% на 10%. В същото време Франция премина в настъпление срещу корпорациите, като официално поиска Европейската комисия да разследва петролните рафинерии на континента за спекулативно манипулиране на цените.

Нерешимият геополитически парадокс

Успоредно със западните реакции, ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции коментира в социалните мрежи ефекта от санкциите и ескалацията между САЩ, Израел и Иран.

Кирил Дмитриев: "Светът върви като насън към най-голямата енергийна криза в историята."

Висши мениджъри от петролната индустрия обаче споделят пред Financial Times, че дипломатическият изход крие огромни рискове за бъдещето. Според тях, ако Западът направи отстъпки и остави реалния контрол над Ормузкия проток в ръцете на Иран само за да свали цените днес, това ще бетонира влиянието на режима в Техеран и ще създаде перманентна дългосрочна заплаха за световната енергийна сигурност.