Азис: Аз и смейството ми мечтаехме да живеем като бели хора
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0
Певецът разказа как на 7 години е извадил нож да защити майка си от баща си и призова за борба срещу тихото домашно насилие
Васил Боянов – Азис сподели разтърсваща история от детството си в интервю за bTV. Той разказа как на едва 7-8 години е трябвало да извади кухненски нож, за да защити майка си от баща си по време на домашно насилие.
"Аз на 7 или 8 годишен извадих нож на баща си, за да защитя майка си. Мисля, че му казах: 'Ще те убия, ако пипнеш мама'", спомни си артистът емоционалното преживяване.
Той описа ужаса в очите на баща си, когато го видял с ножа в ръка. "Помня ужаса в очите на баща ми, който когато ме видя с кухненския нож... Отидох и първото нещо, което мислех, че мога да защитя майка си е с нож от баща ми", разказа певецът.
Тихото домашно насилие убива
Азис говори откровено за атмосферата в семейството му и за културата на мълчанието около домашното насилие. Той разкри, че майка му често му казвала да мълчи, за да не разберат хората.
"Даже когато той я биеше или се караха, майка ми казаше: 'Тихо, тихо да не чуят'. Напротив, трябва да чуят, за да се извика полиция, за да се наредят нещата", категоричен е изпълнителят.
Певецът сподели, че въпреки инцидента с ножа, насилието не е спряло. "Не, не можах, то продължи години наред, години. Аз съм я умолявал да го напусне. Умолявах я: 'Моля те майко, махни се, моля те'", разказа Азис.
Добър баща, но лош съпруг
Въпреки тежките спомени, Азис прави разграничение между баща си като родител и като съпруг. "Моят баща не беше добър съпруг, но беше добър баща. Към нас винаги е имало любов, разбиране. Но с майка ми бяха като куче и котка", обясни той.
Певецът сподели, че родителите му са живели заедно заради общественото мнение. "Хората от този натур, това поколение, хората живееха заради срама от другите хора. Какво ще си кажат?", попита риторично артистът.
Майката – опора и закрилник
В интервюто Азис говори с огромна обич и уважение за майка си. Той я определи като извисена, ерудирана и интелигентна жена, която е била неговата опора през целия живот.
"Майка ми е изключително ерудирана, интелигентна, извисена жена. За мен е примерът в живота ми. Когато почувствам необходимост или нужда от помощ, чувам гласът на майка си", сподели той.
Азис разкри и колко трудно е било на майка му да отглежда дете като него. "Тя не можеше да отиде на пазар без хората да говорят за мен. Били са я ранявала, налагали и се да ме защитава", каза артистът.
Мечтата да живеят като всички
Певецът описа семейството си като "различно циганско семейство", което е мечтало да се интегрира в обществото. "Просто бяхме едно различно циганско семейство. Мечтаещо да заживее като белите хора. Като българите, като хората в чужбина", сподели Азис.
Той подчерта, че цял живот са гледали отвъд границите, искайки да се слеят с останалото общество. "Винаги сме искали да изживеем нещо, на което хората му викат 'ето това е белият свят'. Да се слеем с белите хора. Въпреки цвета на кожата", каза изпълнителят.
Интеграцията – все още мечта
Азис коментира и темата за интеграцията на ромската общност в България. Според него думата "интеграция" остава без превод и реално значение.
"Думата интеграция... Тя е неразбираема, тя няма превод, не може да бъде преведена. Да кажем, че някои от младежите са се интегрирали. Да кажем, че по някакъв начин са стигнали до мола", каза той иронично.
Певецът подчерта, че промяната не зависи от политиците, а от обикновените хора. "Най-вече зависи от хората, които са из междублоковото пространство. Хората, които ходят в мола. Хората, които живеят в блоковете, в кварталите, ако не го мислят, няма как да стане", обясни Азис.
Образованието като изход
В края на интервюто артистът сподели своя рецепта за преодоляване на дискриминацията.
"Единственият начин да спрем хората да ни сочат с пръст, да се дърпат на другия тротуар, когато минаваме, е училището. Ако ние учим, ако се образоваме, ако се смесим с останалите хора, а не живеем капсуловано един с друг... Образованието е истината", категоричен е Азис.
Той избра думата "толерантност" като най-важната за него българска дума.






















