Парадоксът на климатичните промени - затопляне може да доведе до застудяване

Докато светът се бори с нарастващите температури от климатичните промени, един парадокс изпълва с тревога учените: възможността Европа да изпитва суров студ заради същите процеси, които затоплят планетата. В центъра на този парадокс стои Атлантическата меридионална обръщателна циркулация (AMOC) - огромна система от океански течения, която се оказва една от най-важните климатични "времеви бомби" на нашето време.

AMOC функционира като гигантски конвейер в Атлантическия океан, пренасяйки топла, солена вода от тропиците към Северна Европа и връщайки студена, дълбока вода обратно на юг. Този процес е причината защо Лондон има по-мек климат от градове на същата географска ширина в Канада, и защо Скандинавия не е толкова студена, колкото Сибир.

Системата обработва огромни количества топлина - еквивалентна на милион атомни електроцентрали, работещи непрекъснато. Без нея зимните температури в северозападна Европа биха паднали с 3-15 градуса по Целзий за няколко десетилетия.

Научната дилема: противоречиви данни

През последната година научната общност се раздели около бъдещето на AMOC, публикувайки изследвания с привидно противоречиви заключения:

През януари 2025 г. изследване в Nature Communications заключава, че AMOC не е отслабнала през последните 60 години. Водещият автор Николас Фукал от Woods Hole обяснява: "Нашето изследване показва, че атлантическата циркулация все още не е отслабнала, което не казва нищо за бъдещето ѝ, но изглежда очакваните промени все още не са настъпили".

През февруари 2025 г. публикация в Nature, водена от Джонатан Бейкър от Met Office, твърди, че AMOC е устойчива дори при екстремни климатични условия. Анализът на 34 климатични модела показва, че системата продължава да функционира, макар и в отслабено състояние, благодарение на ветровете в Южния океан.

През август 2025 г. изследване в Environmental Research Letters предупреждава, че колапсът на критичната атлантическа циркулация вече не може да се счита за малковероятно събитие. При високи емисии, 70% от климатичните модели предвиждат колапс до 2300 г., а дори при ниски емисии - 25%.

Семантика или реална разлика?

Климатологът Стефан Рамсторф от Потсдамския институт обяснява този привидно противоречив пейзаж: "Разликата е в семантиката - това, което едни изследвания наричат 'колапс', други определят по-различно". Ключът е в разбирането, че AMOC има два компонента - дълбоката термохалинна циркулация, задвижвана от температурни и солеви разлики, и по-плитката, вятърно-задвижвана част.

Професор Бейкър уточнява: "Смятаме, че не е валидно да се разделят напълно 'термохалинният' компонент от вятърно-задвижваната част на циркулацията". Въпреки това, именно дълбоката термохалинна циркулация е уязвима към климатичните промени и притежава известната критична точка на прелом.

Механизмът на потенциалния колапс

Новите изследвания разкриват двуетапен процес на потенциален колапс. Първо, глобалното затопляне води до стопяване на ледената шапка на Гренландия, вливайки огромни количества прясна вода в Северния Атлантик. Това намалява солеността и плътността на водата, затруднявайки потъването на студената вода зими.

"В симулациите критичната точка в ключови северноатлантически морета обикновено настъпва в следващите няколко десетилетия, което е много притеснително", обяснява Стефан Рамсторф. След преминаването на тази точка, колапсът на AMOC става неизбежен поради самоусилваща се обратна връзка.

Студеното петно - предупредителен сигнал

Един от най-убедителните докази за вече започнали промени е "студеното петно" южно от Гренландия - област в Северния Атлантик, която се охлажда въпреки глобалното затопляне. Нови изследвания от юни 2025 г. потвърждават категорично, че това аномално студено място е резултат от отслабване на AMOC.

"Хората се питат защо съществува това студено петно. Открихме, че най-вероятният отговор е отслабваща AMOC", казва климатологът Уей Лю от Калифорнийския университет в Риърсайд.

Регионални последици за Европа

Интерактивни карти, създадени през 2025 г., показват драстичните регионални последици от потенциален колапс. Лондон би могъл да изпитва зимни екстреми до -2.2°C, докато Осло - до -55°C, с максимални температури под 0°C почти половин година.

За България и Източна Европа последствията биха включвали значителни промени в режимите на валежите, по-сурови зими и нарушения в селскостопанското производство, въпреки че точните въздействия все още се изследват.

Икономическите измерения

Потенциалният колапс на AMOC би обезценил милиардни инвестиции в адаптация към по-топъл климат. Във Великобритания се строят язовири за по-сухи условия, развиват се лозя в Кент, а предприемчиви производители експериментират с отглеждане на маслини. При колапс на AMOC тези инвестиции биха станали безполезни.

Вероятностен подход към риска

Дори при различните научни оценки, експертите подчертават необходимостта от вероятностен подход към риска. "Когато става дума за потенциално катастрофални последици - ако самолетът, на който се качвате, има 25% шанс да катастрофира, бихте ли летели?", пита климатичната колумнистка Лара Уилямс.

Професор Сибрен Дрийфхоут от Кралския нидерландски метеорологичен институт допълва: "Намираме в много модели рязък колапс на дълбокото смесване в Северния Атлантик преди 2050 г. Когато това се случи, AMOC е обречена".

Времевата рамка и неопределеността

Новите изследвания сочат, че критичната точка може да бъде премината в рамките на 10-20 години, но действителният колапс би настъпил 50-100 години по-късно. Това обяснява защо по-краткосрочните модели не са улавяли риска.

"Повечето климатични прогнози спират в 2100 г. Но някои от стандартните модели на IPCC сега работят векове в бъдещето и показват много притеснителни резултати", предупреждава Дрийфхоут.

Към разумна подготовка

Въпреки научните неопределености, 44 водещи климатолози призоваха в открито писмо за повече изследвания на AMOC и нейните поведенчески промени. Те предупреждават, че последните изследвания след последния доклад на IPCC наистина предполагат, че IPCC е подценил този риск.

Докато дебатът продължава, консенсусът е ясен: независимо от точната времева рамка, AMOC определено ще отслабне в бъдеще при продължаващите емисии на парникови газове. Въпросът не е дали, а кога и колко драстично.

За обществото това означава необходимост от балансиран подход - подготовка както за продължаване на затоплянето, така и за възможността от регионални климатични превръзки, които биха могли да преобърнат очакванията ни за климатичното бъдеще на Европа.