Депутатът от ГЕРБ не разбира защо хората мразят политиците

Народният представител от ГЕРБ-СДС Деница Сачева намери време между сесиите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в луксозното Княжество Монако, за да раздаде морални оценки на обществото. В пространна публикация в социалните мрежи тя изрази дълбока тревога от нарастващото насилие и езика на омразата срещу политиците, стигайки до заключението, че когато хората са гневни, "губят не политиците, а обществото".

В опит да изгради образ на загрижен държавник, Сачева жонглира със стряскаща статистика от Германия, Франция и Швеция, пропускайки един много съществен локален детайл – защо българските граждани изпитват толкова дълбока непоносимост към своите избраници.

Уроци по демокрация от Френската ривиера

Тази гледна точка напълно игнорира реалността в България, където политическата класа системно не успява да отговори на очакванията на избирателите си. Вместо да потърси причината за обществения гняв в корупционните скандали, неспазените обещания и липсата на реформи, Сачева избира да обвини самите граждани, че реагират емоционално. "Омразата може да печели лайкове, но никога не е изграждала демокрация", категорична е тя, забравяйки, че демокрация не се гради и с подмяна на вота.

Политическата амнезия лекува всичко

Особено ироничен е фактът, че лекциите по политически морал идват от фигура с изключително гъвкава идеологическа биография. Преди да се превърне в едно от основните остриета и защитници на ГЕРБ, Деница Сачева градеше имидж на техен безпощаден критик.

През 2013 година, в качеството си на кандидат-депутат от листите на ДСБ, тя публично заявява: "ГЕРБ управлява със страх и репресии, точно както в комунизма". Няколко години по-късно, след неуспешни опити за реализация в автентичното дясно и коалиция "Десните", тя намира пристан именно в партията, която е обвинявала в репресии, и става неин заместник-министър.

Именно това политическо номадство и липсата на последователност са сред основните двигатели на онази омраза, от която Сачева днес се оплаква от бреговете на Френската ривиера.

Когато доверието удари дъното

Докато политиците търсят вината в липсата на възпитание у електората, фактите показват съвсем друга картина. В България недоверието към политическия елит не е плод на внезапна истерия, а на напълно осъзната оценка за тяхната работа.

Данните на социологическите агенции от края на миналата година са красноречиви. Водещите партийни лидери у нас се ползват с катастрофални нива на неодобрение – над 58% за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, над 63% за Асен Василев и рекордните над 80% за Делян Пеевски.

Това масивно отхвърляне показва огромна пропаст между управлявани и управляващи. Пропаст, която очевидно не се вижда добре от заседателните зали в Монако, където е много по-лесно политикът да се обяви за жертва, отколкото да признае собствения си провал.