Хърватия реже акцизи, България оставя дизела да лети

Драстичен скок на цените по бензиностанциите у нас предстои до края на седмицата, като стойността на дизела се очаква да премине психологическата граница от 1,60 евро за литър. Само за последните две седмици най-масовото тежко гориво поскъпна с близо 13 процента, достигайки нива от 1,43-1,45 евро. Докато геополитическата буря в Близкия изток тласка котировките на петрола нагоре, българското правителство остава в ролята на пасивен наблюдател на фона на изтичащ критичен лиценз, който гарантира работата на единствената ни рафинерия.

Войната диктува цените на колонката

Рязкото поскъпване е директно следствие от ескалацията на военния конфликт между Съединените щати, Израел и Иран, който доведе до ефективна блокада на ключовия Ормузки проток. При отварянето на пазарите в понеделник петролът удари 118 долара за барел. Намесата на финансовите министри от Г-7 и обсъждането на координирано освобождаване на стратегически резерви успокои временно пазара до малко над 102 долара, но напрежението остава безпрецедентно.

Изборът на Моджтаба Хаменей за нов Върховен лидер на Иран и директните заплахи от Техеран за петрол по 200 долара за барел допълнително минират всякакви прогнози за стабилизация.

Председателят на Асоциацията на търговците на горива Димитър Хаджидимитров прогнозира категорично ситуацията още преди дни: "В следващите дни очаквам цени над 1,50 евро. Ако ситуацията се задържи такава, каквато е в момента, след десетина дни очакваме такива цени на колонка".

Часовникът за "Лукойл" тиктака

Въпреки че бургаската рафинерия продава горивата си "на плац минус" (под борсовата цена), дружеството няма как да задържи ниски цени. Причината е в механизма на хеджиране при доставките на нефт. Скокът на суровината с близо 40 долара след началото на кризата означава, че заводът трябва да доплати около 300 милиона долара, за да си осигури нефт до края на годината. Тези средства могат да дойдат единствено от джоба на крайния потребител.

Много по-големият и умишлено премълчаван проблем обаче е административен. След наложените санкции на руската компания, "Лукойл Нефтохим Бургас" оперира благодарение на специален американски лиценз от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC). Този лиценз изтича след по-малко от седем седмици – на 29 април 2026 година. Тъй като доставките на танкери се договарят месеци напред, липсата на своевременно удължаване на документа означава, че рафинерията, която осигурява 80% от пазара у нас, скоро няма да може да сключи нито една сделка за суровина. Особеният търговски управител на държавата Румен Спецов не разполага с механизми за влияние върху този международен юридически казус.

Хърватия спасява шофьорите, София мълчи

На фона на задаващата се криза, реакцията на българските институции е напълно липсваща. Финансовият министър Георги Клисурски хладнокръвно изчисли, че поскъпването ще е в рамките на 7 до 9 процента, но не предложи нито една мярка в защита на икономиката и домакинствата.

За разлика от София, други европейски държави вече действат ударно. Правителството в Хърватия въведе регулирани цени на горивата и светкавично намали акциза върху дизела с 20 евро на 1000 литра, за да омекоти удара върху транспортния сектор и гражданите. Българският кабинет засега отказва да коментира подобни стъпки, оставяйки потребителите сами да поемат целия тежест на глобалния сблъсък.