Липсата на ясни послания минира новата коалиция

България се намира пред предсрочни парламентарни избори на 19 април, които мнозина определят като исторически. Но за привържениците на бившия президент Румен Радев, очакваното цунами на промяната започва да прилича на сложна математическа задача с много неизвестни. Коалицията "Прогресивна България" вече е факт и е официално регистрирана в Централната избирателна комисия, но вместо категоричност, формацията излъчва политическа несигурност. Мълчанието на доскорошния обитател на "Дондуков" 2 вече не е злато, а тежък дефицит на лидерство.

Сив кардинал или страх от отговорност

Най-големият парадокс на новия проект е липсата на самия Румен Радев на предната линия. Официално документите в избирателната комисия бяха внесени от Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Това е явен опит за прилагане на политическия модел от 2001 година, при който лидерът остава над калта на предизборната битка. Точно в този контекст лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи точен паралел със Симеон Сакскобурготски по време на визитата си в Пловдив: "Румен Радев го играе малко цар".

Днес обаче избирателят е много по-нетърпелив и изключително подозрителен. Опасението е ясно – ако проектът не постигне смазващ резултат на урните, бившият държавен глава ще може елегантно да се дистанцира, оставяйки Гълъб Донев да обяснява загубата. В пълна нелегалност все още са и хората, които реално ще поведат листите на новата коалиция.

Пловдивската връзка и старите сенки

Политическото напрежение се засилва и от острите критики на опонентите. Бойко Борисов вече хвърли ръкавицата, атакувайки кадровите смени в Министерството на вътрешните работи и влиянието на президентски съветници като Николай Копринков и Пламен Узунов. Името на Николай Копринков продължава да витае в общественото пространство като сивия кардинал зад кулисите. За политически субект, който се рекламира като прогресивен и категорична алтернатива на статуквото, тези сенки от миналото са тежък воденичен камък. Избирателите трудно ще припознаят новото начало, ако в листите видят фигури, тясно свързани с икономическите кръгове на прехода.

Идеологически хаос и липса на дебати

Евродепутатът Иво Христов се опита да убеди обществото чрез социалните мрежи, че бившият президент е прогресивен лидер, защото сваля апликации и практикува екстремни спортове. Това е симпатичен пиар опит за изграждане на публичен образ, но политически не носи никаква стойност. "Прогресивна България" се опитва да бъде всичко за всички – пристан за разочарованите леви избиратели, дом за неоконсерваторите и знаме за протестиращите.

Когато обаче се опитваш да прегърнеш всички, често оставаш с празни ръце. Евродепутатът Петър Витанов чертае категорични червени линии срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски, докато Иво Христов зачерква "Продължаваме промяната" и Българската социалистическа партия като потенциални партньори. В същото време лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов обяви Румен Радев за явен евроатлантик и постави под съмнение високите резултати на социологическите агенции.

Историята на българския преход категорично показва, че формациите, които тръгват с лозунги за нов морал, но без ясна стратегия, бързо губят обществено доверие. В нормалните държави лидерите, които искат да управляват, излизат на открит дебат. У нас политиците предпочитат сигурността на статусите в интернет. Лидерът на партия "Има такъв народ" Слави Трифонов дори изключи коментарите под публикациите си, за да си спести народната реакция.

Ако Румен Радев остави обществото да гадае накъде върви, проектът му рискува да се превърне в поредната безсъдържателна сглобка. Избирателите не искат символи и мълчание, а ясна визия и смелост.