Границата между тропосферата и стратосферата се издига със 60 метра на десетилетие

Климатичните промени не засягат само повърхността на Земята. Учените предупреждават, че се променя и самият въздух над нас - границата между двата основни слоя на атмосферата непрекъснато се издига нагоре.

Според изследване, публикувано в авторитетното научно списание Science Advances, тропопаузата - тънкият слой, който разделя тропосферата от стратосферата - се е издигнала с 50 до 60 метра на десетилетие през последните 40 години. Това явление има сериозни последствия за времето, авиацията и цялата климатична система.

Защо атмосферата се разтяга

Тропопаузата е границата, която разделя тропосферата - където се случват всички метеорологични явления - от по-студената стратосфера над нея. През последните четири десетилетия тази граница се е изместила значително нагоре.

Причината е двойна: глобалното затопляне повишава температурата в долната част на атмосферата, докато стратосферата се охлажда поради намаляването на озоновия слой и други фактори. Като разтеглен балон, атмосферата се измества нагоре, а с нея и всичко, което зависи от нейното налягане и структура.

Според изследователите от Националния център за атмосферни изследвания в САЩ и Университета в Торонто, това е "недвусмислен знак за променяща се атмосферна структура". Анализът на данни от метеорологични балони и спътници показва, че от 1980 година насам тропопаузата в Северното полукълбо се издига със средно 58-59 метра на десетилетие, като 50-53 метра от това се дължат на човешката дейност.

Последици за авиацията

Промените в тропопаузата вече се усещат в самолетните маршрути. Турбуленциите в "ясно небе" стават по-чести и по-интензивни - особено над Северния Атлантик и Централна Европа.

Самолетите буквално летят в зона, която преди 30 години е имала различна структура - с по-сух, нестабилен въздух и променена атмосферна динамика. Това изисква постоянна актуализация на полетните маршрути и процедури за безопасност.

Нови типове бури

Издигането на тропопаузата променя и начина, по който се формират бурите. При по-висока граница между студения и топлия въздух се увеличава вертикалната нестабилност - резултатът са по-интензивни гръмотевични системи.

В комбинация с по-топлите океани, Европа наблюдава все по-чести супербури, градушки и ветрови вихри. Метеоролозите предупреждават, че тази тенденция ще се задълбочава в бъдеще.

Атмосферата над Европа под натиск

Климатичните модели показват, че стратосферата над континента постепенно губи плътност поради общото затопляне. Това означава по-малко защита от ултравиолетовата радиация и по-бързи промени в климата.

Изтъняването не е равномерно - най-засегнати са Централна и Източна Европа, където атмосферните фронтове се сблъскват над планински вериги като Алпите и Карпатите.

Българският контекст

Балканският полуостров също изпитва последствията от тези промени. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология, климатът в България се променя значително - средната температура се повишава, валежите стават по-непредсказуеми, а екстремните метеорологични явления се зачестяват.

Учените от НИМХ прогнозират, че до края на века средната температура у нас може да нарасне с 3-4 градуса при реалистичен сценарий, което ще засили и атмосферните промени над региона.

Невидима трансформация

Въздухът над нас се променя по начини, които не винаги виждаме с просто око. Слоевете, които разделят облаците от космоса, се движат, разтягат и преобразяват всяка година.

"Ако планетата има пулс, той вече бие по-бързо", казва проф. Бил Рандел от Националния център за атмосферни изследвания. "Това е допълнително потвърждение, че парниковите газове променят нашата атмосфера."

Промяната в тропопаузата е и показател за ускорено затопляне. Колкото повече въглероден диоксид и метан в атмосферата, толкова повече енергия остава в долните ѝ слоеве - и те буквално "бутат" горните нагоре.

Въпросът вече не е дали тази промяна се случва, а дали човечеството ще успее да я разбере и адаптира навреме, преди да усети пълните ѝ последици.