Центърът за подводна археология вече работи със статут на институт към ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология (ЦПА) в Созопол разширява мащабните си проучвания по българското Черноморие, като амбициите на учените достигат до пластове от епохата на неолита. Екипите работят активно по няколко направления – от потъналите части на античния Несебър до останки от корабокрушения в акваториите на Созопол и Китен. Новината съобщи заместник-директорът на Националния археологически институт с музей при БАН и морски археолог д-р Калин Димитров, цитиран от БТА.

"С началото на функционирането на Института за подводно културно наследство, както ще се казва ЮНЕСКО центърът, вероятно ще трябва да намерим и още хора и отсега започваме постепенно да ги събираме", заяви д-р Калин Димитров.

Институцията получи официално нов статут с категория 2 - институт на ЮНЕСКО, което я нарежда сред водещите световни организации в сферата на подводното културно наследство.

Потънали градове и древна история

Един от основните приоритети на центъра е работата в акваторията на Несебър, която продължава ежегодно от 2017 година насам. Според специалистите, значителна част от античния град се намира под морското равнище.

"Несебър е обект от световното културно наследство, но голяма част - може би около една трета или дори повече от античния град, днес се намира под вода. Документираме крепостните стени и останките от сгради от древния град, останали под водата вероятно в резултат от свличане на брега или покачване на морското ниво", поясни д-р Димитров, цитиран от БТА.

Учените проучват и потънали праисторически селища по българския бряг. Данните сочат, че изследванията скоро ще достигнат до изключително древни пластове.

"Това е една голяма тема, свързана със следите от обитаване на брега през IV–III хилядолетие преди Христа. Имаме данни, че под вода вече достигаме и ще успеем да хванем и още по-древни пластове – от неолита, VII–VI хилядолетие преди Христа", допълни директорът.

Иновации и международно признание

Българските подводни археолози използват модерни технологии, включително подробна фотограметрия, за да документират обектите с висока прецизност въпреки ниската видимост в Черно море. Този подход и натрупаният опит са сред причините страната ни да получи признание от ЮНЕСКО. България е първата европейска държава, ратифицирала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.

Новият статут ще позволи на центъра да разшири международната си дейност и да обучава чуждестранни специалисти.

Бъдещ дом на остров Св. Кирик и Юлита

Дългосрочните планове включват преместването на центъра на остров Св. Кирик и Юлита, където се планира изграждането на национален културен комплекс. Проектът предвижда създаването на музейна сграда, лаборатории за консервация и фондохранилище.

"Познавам административните процедури у нас – това е дълъг процес, изискващ постоянство и стабилност в политическите решения. Смяната на правителства често забавя подобни дългосрочни проекти", коментира реалистично д-р Калин Димитров.