Румен Радев: Ние „заборчляваме“, проектобюджетът е популистки и нереалистичен

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) остро осъди проектобюджета за 2026 година, като го определи като "популистки" и с нереалистично заложени приходи. Това заяви ротационният председател на АОБР за 2025 г. и председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) – Румен Радев.

В предаването „Лице в лице“ по bTV той обясни, че критиките са в резултат на декларация, която АОБР е излязла предния ден.

"Това не са просто технически пропуски, а системно отношение към трудещите се и към бизнеса в България", заяви Радев.

Той посочи, че социалните партньори са получили параметрите на бюджета в последния момент, при "абсурдни срокове" за обсъждане – бюджетна комисия днес и тристранен съвет утре.

"Но проблемът не е само в тях, липсата на диалог е показателна. Ние поискахме разговор още през септември, но позициите ни бяха игнорирани", каза Радев.

Ръст на дълга

Основна критика на работодателите е свързана с планираното увеличение на държавния дълг.

"Законът за бюджета предвижда допълнително емитиране на дълг до 10,5 милиарда евро през 2026 година. Но нека припомня - само през текущата 2025 година от шестте ние вече сме заели 5,2 милиарда", изчисли Радев.

Той очерта и прогнозната рамка: "През 2024 година дългът беше 24,2 милиарда евро, през 2025 се очаква да достигне 31,3 милиарда, а през 2026 – 37,6 милиарда евро. Като относителен дял това означава покачване от 23% през 2024 до 27,8% през тази година и 31,3% догодина. Ние заборчляваме."

Според Радев, в бюджета се залагат и нереалистични приходи. "Очакваното изпълнение за 2025 г. е 11 млрд. евро приходи от ДДС, а в новия бюджет се предвиждат 15 млрд. – с 4 млрд. повече. Това е абсолютно нереалистично", заяви той.

Критики и позитиви от Христина Христова

Бившият социален министър Христина Христова, която също участва в предаването, подкрепи критиките относно липсата на комуникация.

"Недостатъчният диалог винаги води до негативи. Добрият диалог ражда разумни предложения и усещане за ред и справедливост", коментира тя.

Христова изрази съмнения относно реалистичността на заложените параметри (3% дефицит и 2,7% ръст на БВП), особено по отношение на приходите от ДДС и Плана за устойчивост.

Тя предупреди, че повишаването на минималния осигурителен доход и минималната работна заплата ще увеличи тежестта върху работодателите. "Осигурителната вноска расте, а 60% от нея плаща работодателят. Това е сериозна тежест", каза Христова и добави, че европейската директива за минимални заплати е приложена погрешно, елиминирайки колективното договаряне.

Въпреки това, бившият министър посочи и положителни аспекти в проекта. "Вижда се приоритет към образованието - увеличение на стандартите за издръжка на ученици... Добра е и програмата за инвестиции в общините, особено за водоснабдяване и инфраструктура – магистрали „Хемус“ и „Струма“."

Тя обаче изрази резерви относно механизма на финансиране: "Но плащанията към общините се прехвърлят към Българската банка за развитие, което поражда въпроси - дали не се прави, за да не се отчита в дефицита."