Имунната система може да развие свръхчувствителност заради заболявания и хормони

Алергиите не са здравословен проблем, запазен само за детството, и могат да се отключат напълно неочаквано при всеки възрастен човек, съобщават от Би Би Си. Водещи световни имунолози и алерголози установяват, че вирусни инфекции като Ковид-19, приемът на антибиотици, резките хормонални промени и дори ухапвания от кърлежи могат да провокират внезапна свръхчувствителност на имунната система към иначе безобидни вещества.

Ковид-19 и претовареният имунитет

Въпреки че някои хора имат генетична предразположеност, гените далеч не обясняват всички случаи на късно отключени алергии. Според Ручи Гупта, директор на Центъра за изследване на хранителните алергии и астмата към Северозападния университет в Илинойс, винаги има конкретен отключващ фактор.

Мащабно проучване от 2026 година доказва връзката между преболедуването на Ковид-19 и значително по-високия риск от развитие на астма и сенна хрема (алергичен ринит). „Инфекцията увеличаваше риска, а ваксинацията го намаляваше“, посочва дерматологът от шведския институт „Каролинска“ Филип Курман.

По време на тежка вирусна инфекция имунната система генерира силно възпаление. Ако в този момент на претоварване в организма попадне хранителен или външен алерген, имунитетът може да реагира хаотично и да атакува всичко наред. Подобен ефект имат и респираторно-синцитиалният вирус, както и обикновените риновируси.

Нарушен микробиом и хормонални бури

Лечението на рутинни инфекции също крие рискове. Употребата на антибиотици нарушава деликатния баланс на чревния микробиом, който играе ключова роля в регулирането на имунитета. Това „объркване“ води до погрешно разпознаване на безвредни вещества като смъртоносни заплахи.

Бременността и менопаузата са другите критични периоди за появата на нови алергии заради мащабните хормонални промени. Алергологът Кели Колас обяснява, че при около една трета от бременните жени с вече съществуващи алергии се наблюдава сериозно влошаване на симптомите. Често се среща и т.нар. „ринит на бременността“ – състояние с кихане и запушен нос при жени, които никога не са били алергични, като симптомите обикновено отшумяват след раждането. Естрогенът и прогестеронът взаимодействат изключително активно с имунната система и могат да предизвикат неочаквани реакции дори след настъпване на менопаузата.

Алергия към месо след ухапване от кърлеж

Затоплянето на климата разширява ареала на кърлежа „самотна звезда“, чието ухапване може да отключи необичайна алергия към червено месо. Американският професор по медицина Томас Платс-Милс от Университета на Вирджиния лично преживява този феномен през 2007 година, когато след вечеря с агнешки котлети развива тежка уртикария.

Кръвните му изследвания показват връзка с предишни ухапвания от кърлежи по време на планински преход. Така е описан синдромът алфа-гал. Слюнката на кърлежа съдържа специфичната захарна молекула алфа-гал, която се среща при повечето бозайници, но човешкият организъм е загубил способността да я произвежда преди около 10 милиона години. При попадане на молекулата чрез ухапване, имунитетът я маркира като заплаха и при всяка следваща консумация на месо реагира с подуване, уртикария и стомашни болки. Само в Съединените щати между 2017 и 2022 година са диагностицирани над 90 000 души с този синдром.

Въпреки че към момента няма категоричен лек за новопоявила се алергия, медицината отбелязва сериозен напредък. Специалистите препоръчват приемът на антибиотици винаги да бъде съпроводен с консумация на пробиотици и ферментирали храни. Отлични резултати при ограничаване на тежки хранителни алергии показва и препаратът Xolair, използван досега предимно за астма. В процес на разработка са и експериментални ваксини, които целят да „преобучат“ имунната система да не реагира агресивно на безобидни алергени от околната среда.