Андрей Райчев: В Източна Европа тече еманципация от ролята на "слуга на Запада"
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Социологът сравни президента с Цар Симеон II и прогнозира до 100 депутати в новия парламент
Президентът Румен Радев влиза в политиката със заявка за радикален геополитически завой, маскиран като "национално достойнство". Това стана ясно от коментарите на социолога Андрей Райчев в ефира на bTV, часове след като държавният глава официално подаде оставка.
Според Райчев ходът на Радев не е просто вътрешнополитическа маневра, а част от по-широк процес в Източна Европа за откъсване от влиянието на западните партньори.
Тезата "Слуга на Запада"
В студиото на предаването "Лице в лице" Андрей Райчев разви тезата, че България следва модела на лидери като Виктор Орбан (Унгария) и Роберт Фицо (Словакия), които открито се конфронтират с Брюксел и Вашингтон.
"В Източна Европа тече процес на еманципация от слуга на Запада, на даване на трохи от масата, от това на някого да му кажат 'шшшт' и той да млъква. Тече съвсем ясен процес на политическа еманципация. И Радев преди всичко е това", заяви Райчев, цитиран от bTV.
Социологът на практика потвърди опасенията на евроатлантическата общност, че новият проект на президента ще експлоатира анти-европейски настроения, въпреки че икономическата цена на подобна "еманципация" за държава във валутен борд може да бъде опустошителна.
Синдромът "Месия"
Райчев направи директен паралел между настоящата ситуация и 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски се върна в България и помете двуполюсния модел.
"Той намери този момент за необходим, успя да съсредоточи върху себе си достатъчно внимание. И излезе в позицията на цар Симеон. Тази ситуация сме гледали точно преди 25 години. Цялата нация го гледа, смята, че да му връчи властта", коментира социологът.
Прогнозата на Райчев е, че президентската формация ще спечели между 80 и 100 депутатски места – заявка за доминация, която би позволила на Радев да диктува дневния ред без необходимост от сложни коалиции.
Скептицизъм за "Новия обществен договор"
Политологът Христо Панчугов обаче охлади ентусиазма, наричайки ситуацията "дежа вю". Той постави под съмнение съдържанието зад гръмките фрази на президента за "нов обществен договор".
"Нищо ново в интерес на истината, тъй като това са фрази, които ние сме чували много пъти от самия президент... Ако той иска да предоговори обществения договор в България, въпросът е колко радикално изглежда това предоговаряне", контрира Панчугов.
Според него Радев се опитва да създаде разказ, който да оправдае политическите му амбиции, но липсва яснота как точно ще се промени механизмът на властта и дали това не крие риск от авторитаризъм.
Странният съюз със "Сините"?
Един от най-спорните моменти в анализа на Райчев беше твърдението, че Радев има "стратегическо споразумение" със старата десница ("сините") за нормализация на съдебната система. Тази теза звучи парадоксално на фона на заявения курс към "еманципация от Запада" – основна ценност за демократичната общност, която традиционно настоява за по-дълбока интеграция в структурите на ЕС и НАТО.






















