Длъжниците печелят масово делата за кредити

Над 95 процента от делата срещу фирми за бързи кредити приключват в полза на потребителите, като длъжниците връщат единствено взетата главница, без незаконно начислените лихви и такси. Това съобщи съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев в ефира на bTV, коментирайки масовите злоупотреби с договори за финансиране и механизмите за правна защита на гражданите.

Според магистрата, хиляди хора в нужда попадат в така наречената дългова спирала заради нелоялни практики. „Взимате едни пари, понеже имате нужда от тях, и тези пари трябва да ги върнете с лихва два, три или четири пъти повече от това, което сте взели“, обясни Георгиев, подчертавайки, че клиентите на тези компании често са на ръба на маргинализирането и рядко търсят правата си.

Скрити такси и измамни лихви

Един от основните проблеми в сектора е манипулирането на годишния процент на разходите. Магистратът даде пример с фрапантни договори, в които официално е записана нулева лихва, но са начислени огромни суми за „разглеждане на искането“ или други административни тежести.

„Ако съм взел 100 евро, трябва да върна 100. Обаче в договора пише, че има и такса за разглеждане от 15 евро. Този човек идва и казва, че кредитът не може да е с нула процента лихва, защото връща повече. Иска договорът да бъде обявен за нищожен и ако е платил 115 евро, кредиторът да бъде осъден да му върне 15-те евро, защото го е излъгал“, разясни механизма съдия Георгиев. По думите му кредиторите дори не обжалват подобни съдебни решения на по-горна инстанция, тъй като са наясно с незаконността на клаузите си.

Липса на държавна политика

Битката срещу нелоялните практики в момента се води предимно като индивидуални дела на отделни граждани срещу съответните финансови институции. Според Андрей Георгиев държавата отсъства от този процес, а Комисията за защита на потребителите трябва да започне да използва правомощията си за завеждане на колективни искове.

„Тя е тази, която трябва да се активизира много по-сериозно, но няма и човешкия ресурс за това. Тя има много задачи – трябва да тръгне от опасните играчки, през менютата в ресторантите, дали ни лъжат в грамажа, и да стигне до бързите кредити“, посочи той.

Законодателни пропуски

Коментирайки приетите на първо четене промени в Закона за потребителския кредит, съдията отбеляза като положителен факт възможностите за налагане на санкции на неизрядни кредитори. Въпреки това България все още отказва да въведе работещия в Германия и Франция модел. При него липсата на предварителна проверка дали клиентът разполага с доходи да обслужва заема автоматично прави договора нищожен, задължавайки длъжника да върне само чистата главница.

Делата срещу фирми за бързи кредити, заедно с исковете срещу енергийните монополисти, вече формират двете най-големи групи дела, с които са затрупани районните съдилища в страната, допълниха от bTV.