Сръбският президент очаква трудни промени в отношенията на Балканите

Сръбският президент Александър Вучич и контролираното от него белградско издание "Блиц" отправиха тежки обвинения към съседните държави, като посочиха България, Хърватия и Албания за "исторически слуги" на великите сили. Според анализаторите в Белград тези страни се използват като инструменти за сдържане на сръбските национални интереси в региона.

"В Западните Балкани няма големи държави, но всички тези малки държави около нас бяха използвани главно за сдържане на Сърбия", заяви Александър Вучич по повод четиригодишното забавяне на отварянето на преговорния Клъстер 3 за членство в Европейския съюз.

България като "пречка" по европейския път

В публикацията директно се посочва, че България и Хърватия целенасочено спъват Сърбия по нейния евроинтеграционен път под влиянието на външни сили. Дипломатът Зоран Миливоевич подчертава, че от началото на преговорите през 2014 година София и Загреб постоянно изразяват резерви, като според него това се случва под въздействието на Германия.

"През цялата история Хърватия, България и Албания са служили предимно на големите сили, за да потискат интересите на Сърбия в този регион", коментира още Зоран Миливоевич. Той припомни събития от Втората балканска война, когато България е нападнала Сърбия, поставяйки го в контекста на вековно съперничество.

Регионални съюзи и антисръбска пропаганда

Според белградските анализатори в "антисръбския блок" наскоро се е присъединила и Черна гора, особено по време на управлението на Мило Джуканович. Като основни причини за напрежението се сочат подкрепата за независимостта на Косово и създаването на предполагаема "военна ос" между Прищина, Тирана и Загреб.

Политологът Огнен Гогич допълва, че реториката на Александър Вучич е насочена предимно към страните, които блокират сръбския напредък в Брюксел, но подчертава, че Белград ще продължи да настоява за едновременно приемане на всички държави от Западните Балкани в Европейския съюз. Към момента Сърбия е отворила едва три преговорни клъстера, докато очакванията за нови стъпки до края на 2025 година остават минимални.