Мярката няма да намали измамите, но ще доведе до непрозрачни сделки с държавни имоти, алармира адвокатът

Правителството прие спорни промени в Правилника за вписванията, които на практика засекретяват голяма част от информацията в Имотния регистър за обикновените граждани и журналистите. От 15 януари достъпът до незаверени копия от нотариални актове и други документи ще бъде силно ограничен, като право на такъв ще имат единствено адвокати, нотариуси и държавни институции.

Официалният мотив на Министерство на правосъдието е борба с "имотната мафия" и защита на личните данни. Експерти и правозащитници обаче алармират, че ефектът ще е точно обратният – създаване на идеална среда за непрозрачни сделки, особено с държавно и общинско имущество.

"Информационно затъмнение"

Според адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на "Програма достъп до информация" (ПДИ), решението е изключително опасно и връща България десетилетия назад.

"Ограничи ли се достъпът до такива регистри като имотния, които навсякъде в цивилизования свят са публични, започват измамите, корупцията, отварят се вратите за непрозрачни сделки с държавно и общинско имущество", заяви Кашъмов, цитиран от вестник "СЕГА".

Досега всеки гражданин можеше да получи незаверено копие от нотариален акт – практика, въведена изрично през 2014 г. именно като превенция срещу имотните измами. Публичността позволяваше на всеки купувач, журналист или заинтересовано лице да провери историята на даден имот. С новите правила заявителят ще трябва да доказва "правен интерес" пред съдия по вписванията – силно субективен критерий, който създава нови корупционни рискове.

Краят на разследващата журналистика?

Новите рестрикции поставят под сериозен удар разследващата журналистика. Разкрития като "Апартаментгейт" или незаконни заменки на държавни имоти стават почти невъзможни, тъй като журналистите няма да могат да докажат "правен интерес" по конкретна сделка, преди да са открили нарушението.

"Това, което се прави, е изключително опасно. То пряко ограничава правото на достъп до информация", категоричен е Кашъмов. Той подчертава, че публичността е "основен дезинфектант" срещу злоупотребите.

Абсурдът на "защитата"

Тезата на управляващите, че скриването на нотариалните актове ще спре измамите, не издържа на икономическата логика и практиката. Големите имотни измами традиционно се извършват с участието на "вътрешни хора" – нотариуси или служители в регистрите, които ще запазят служебния си достъп до системата. Ограничението засяга единствено гражданския контрол.

2025 година се очерта като мрачен период за прозрачността в България, а промените в Правилника за вписванията се явяват финалният акорд на тази тенденция. Вместо дигитализация и отворени данни, държавата избира да върне бюрократичните бариери и тайната, което неизбежно ще повиши риска и цената на всяка имотна сделка в страната.