АКФ: Не сме получавали видео, уличаващо прокурор Теодора Георгиева
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Медиите разпространиха видеоклип, за който се твърди, че показва разговор между Пепи Еврото и българския европрокурор
Антикорупционният фонд се разграничи от разпространено писмо и видеоматериал, за които се твърди, че показват разговор между Петьо Петров-Еврото и българския европейски прокурор Теодора Георгиева.
До медиите е изпратено писмо от имейл адрес, наподобяващ този на Антикорупционния фонд (АКФ), заедно с видеоматериал, в който лице, представящо се за бившия следовател Петьо Петров-Еврото, разговаря предполагаемо с българския европейски прокурор Теодора Георгиева.
Писмото, разпространено от пощенска кутия с име "anticoruprbg anticoruptbg" и имейл адрес [email protected], съдържа твърдения за сигнал до институциите относно "незаконни деяния от български магистрати", сред които се споменава и Теодора Георгиева.
Към писмото е приложен и видеоклип с продължителност около минута и половина, за който лицето, представящо се за Петьо Петров, твърди, че е заснет в ресторант "Осемте джуджета" и съдържа негов разговор с Теодора Георгиева.
Поради сходството на името на пощенската кутия с наименованието на Антикорупционния фонд, някои медии погрешно са посочили АКФ като източник на тези материали. В тази връзка от организацията категорично подчертават, че не са получавали или разпространявали въпросната информация и видеоматериал.
Архивът на Петьо Петров-Еврото
Според АКФ с голяма доза сигурност може да се каже, че видеото е заснето със скрита камера в стаята, използвана от Петьо Петров за неформален офис в ресторант "Осемте джуджета". На записа се вижда бившият следовател да разговаря с жена, но от организацията не могат да потвърдят дали това наистина е Теодора Георгиева.
От Антикорупционния фонд посочват, че появата на това видео потвърждава техните предишни твърдения за съществуването на архив с тайни аудио- и видеозаписи, събирани от Петьо Петров-Еврото. Според АКФ тези материали могат да бъдат използвани за шантаж, публично злепоставяне или упражняване на натиск върху български магистрати и други лица, заемащи високи публични длъжности.
Случаят повдига сериозни въпроси относно методите за събиране на компрометиращи материали и тяхното потенциално използване за влияние върху представители на съдебната система.























