94-годишна акушерка: Имахме завеждащ лекар, който при спешност идваше с пижама под панталона

2
Като пратим санитарка да го извика от тях, той идва преди санитарката в отделението, разказва Тодорка Ангелова
Като пратим санитарка да го извика от тях, той идва преди санитарката в отделението, разказва Тодорка Ангелова Видео: bTV

Като пратим санитарка да го извика от тях, той идва преди санитарката в отделението, разказва Тодорка Ангелова

На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ и изказваме благодарност на лекарите и акушерите, които посрещат в ръцете си новия живот, а също и на бабите и възрастните жени, които са помагали на родилките.

Заслужен празник имат не само действащите лекари и акушерки в родилни домове и неонатологии, но и всички онези, за които това е било призванието на живота им. Такава е историята на 94-годишната Тодорка Анеелова - най-възрастната бивша акушерка в Североизточна България.

За своя 40-годишен стаж през ръцете на Тодорка Ангелова са се появили на белия свят над 7000 нови жители на Крайдунавска Добруджа. Тя изучава акушерство във Варна, следват първите години на практика в селата Попина и Бабук, а от 1956 година е акушерка в АГ-отделението на силистренската болница. Спомня си с каква отдаденост са работили тогава в лечебното заведение.

Имахме АГ завеждащ, д-р Мижорков – много добър лекар беше, акушер гинеколог. Живееше близо до родилния дом и нямаше даже телефон у тях. И като пратим санитарка да го извика, той идва преди санитарката в отделението, Разкопчан му панталонът, върху пижамата облякъл панталона и идва. Много добър лекар беше“, разказва Тодорка Ангелова, цитирана от bTV.

А едно от недоносените деца от село Гарван, родило се по думите ѝ „кило и половина“, бившата акушерка свързва с любопитна случка.

Отидох веднъж в Гарван направо при жената дето трябва да я посетя. Гледам - няма го бебето и викам къде е, да не е умряло? А тя каза, че е горе на собата. На село имаха такива, соби им казваха, подобно на теракотите. Бебето е сложено най-горе, на топличко, завито с памук“, разказва 94-годишната акушерка.

Един ден след около 20 години Тодорка Ангелова разказва случката с недоносеното бебе в стаята с бременните, които очакват раждане.

„И тя дойде срещу мене и вика: „Сестра Ангелова, това съм аз – бебето горе на собата“. Станах, прегърнах я и много се зарадвах. Как няма да се радваш – от кило и половина вече майка ще става“, казва акушерката.

Светът се промени много. Не само в България. Няма ги ония времена, хората бяха по-задружни някак си, помагаха си. А сега – в един блок живеят, даже на един етаж – не се познават. Това не е хубаво. Не знам, годините станаха такива, хората станаха егоисти“, казва Тодорка Ангелова.

И днес хиляди жители на Попина, Гарван, Бабук и Силистра Тодорка Ангелова ще продължава да нарича „моите бебета“. Благодарни, те няма да престанат да я наричат „моята акушерка“.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 5
    1
    Гражданин
    Честит празник жива и здрава . Миналото бе така сега не е същото за голямо съжаление . Е вече посегнаха на родилен дом с минало .
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Марче, как кръстихте малката?
- Алое.
- На кого ма?
- На баба си Вера!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари