Загубата на вода в Плевенско е 70%, от течове и кражби

България се изправя пред сериозни предизвикателства във водния сектор, които изискват незабавни мерки и мащабни инвестиции. Според последния анализ на Световната банка са необходими 30 милиарда лева за подмяна на остарялата водопреносна инфраструктура в страната.

Това обяви в интервю за предаването "Тази неделя" по bTV Владимир Бибов, член на управителния съвет на "Български ВиК Холдинг". Холдингът беше създаден след водната кризата в Перник, с капитал от 1 милиард лева, като средствата се изразходват само за проекти на дъщерните ВиК дружества, които подпомагат изпълнението на европейските програми.

Плевенско - най-тежкия случай

В Плевенско проблемът е най-сериозен - 70% от водата се губи по мрежата и едва 30% стигат до чешмите. Причината е комбинация от остаряла инфраструктура и кражби, обясни Бибов. ВиК дружеството въведе мерки като зониране и намаляване на налягането, с които успя да ограничи загубите с 60-70 литра в секунда, но това не компенсира по-малкия приток от кладенците и водоизточниците.

"Ако тези средства не бяха предоставени в последните години, проблемите в страната щяха да са много по-големи", коментира представителят на "Български ВиК Холдинг".

В кризисния щаб се обсъждат допълнителни действия - проучване на нови водоизточници и включването им в системата, ако са годни за питейни нужди.

Климатичните промени задълбочават кризата

Климатологът проф. Емил Гачев от БАН коментира, че проблемът е двустранен - съчетание между лошо управление и климатични промени. "Последните пет години, четири от летата са сред най-сухите за последните две десетилетия. Наблюдаваме натрупване на сухи периоди, което бавно източва водния ресурс", посочи той.

Според него инфраструктурата е ключът - загубите по мрежата трябва да бъдат намалени, защото вече не можем да разчитаме на обилни валежи да компенсират пропуските.

Застрашените региони

По думите на проф. Гачев най-застрашени от безводие остават Северна, Североизточна и Източна България, но водната криза може да обхване и други части на страната.

"Не трябва да губим повече време. Нужно е европейските средства да се насочат целенасочено към най-критичните райони", призова експертът от БАН.