Весела Банова припомня как УНИЦЕФ и гражданското общество промениха съдбата на изоставените деца

Осемнадесет години след излъчването на потресаващия филм на BBC "Изоставените деца на България", българското общество все още си припомня как се обедини в подкрепа на децата с увреждания от дома в село Могилино. Психологът Весела Банова, която работи три години за извеждането на децата от дома, разказва за промените в системата на социалните грижи и за това как някои от тези деца живеят днес.

"Човек винаги живее с нагласата, че нещо толкова ужасно остава безвъзвратно в миналото", казва Весела Банова, председател на Управителния съвет на "Дете и пространство".

Случаят в Могилино се превърна в повратна точка за реформата на социалните услуги в България. През 2007 година документалният филм на BBC показа ужасяващите условия, в които живееха около 60 деца с тежки увреждания, далеч от човешките очи.

УНИЦЕФ обединява всички институции

"УНИЦЕФ успя да обедини всички държавни институции - Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и една голяма част от неправителствените организации", припомня Банова. Според нея това е един от редките случаи, в които държавните институции работиха в синхрон с неправителствените организации.

Българското общество се обедини и събра два милиона лева за решаване на проблема. Средствата позволиха не само домът в Могилино да бъде затворен, но и да се подготвят малки къщи за децата, които нямат семейства.

"Едни три години, в които се изграждаха новите социални услуги, се обучаваха кадри и наистина това доведе до затваряне на всички такива домове за деца с умствена изостаналост", обяснява психологът.

Откритие на детския психиатър

Ключова роля в процеса изигра детският психиатър д-р Биляна Мечкунова, която направи индивидуална оценка на всяко дете. "Откри се, че водещо е психичното страдание при тези деца. И когато тя започна системно да ги лекува, след една година вече нямаше тежки прояви на страдание и на агресия", разказва Банова.

УНИЦЕФ осигури екип от специалисти, които всеки ден работиха с децата и младежите в Могилино. Създадоха се малки къщи в градовете, от където идваха децата, с надеждата да се възстановят връзките им с родителите.

Живот в семейна среда

Днес някои от децата от Могилино, вече младежи на повече от 20 години, живеят в Център за настаняване от семеен тип в Русе, управляван от "Дете и пространство".

"Тези младежи, макар и с тежки увреждания, се радват на грижа в среда, близо до семейната", подчертава Банова. За тяхното състояние се грижат рехабилитатор, терапевт и психолози. Имат удобна среда за живот, тераса с люлки и площадка за отдих със съоръжения, подходящи за инвалидни колички.

Различия между тогава и сега

Весела Банова сравнява ситуацията от преди 18 години с днешната. "Тогава всички работихме заедно, не както сега - неправителствените организации са преследвани, че са чужди шпиони, държавата не знам какво прави", заявява тя.

По думите на експерта, тогава цялото българско общество единодушно събра средства, за да приключи тази тежка история с наследството от комунизма - домовете за деца и младежи с умствена изостаналост, разположени на много скрити и отдалечени места.

Случаят "Могилино" остава символ на това как българското общество може да се обедини в подкрепа на най-уязвимите, когато има воля и координация между различните институции.