Тревожна остава тенденцията при изчезналите деца в цялата страна

Общо 164 души в България остават в неизвестност, след като са били обявени за издирване през последните три години, сочат данните на МВР. Само от началото на тази година в полицията са постъпили сигнали за стотици изчезнали хора в страната, като голяма част от тях вече са открити, но тенденцията при децата в неизвестност остава сериозна.

Случаят с Ивана от Дупница

Сред хората, чиято съдба продължава да бъде неизвестна вече повече от две години и половина, е Ивана Георгиева от Дупница. Момичето изчезва в края на февруари 2024 година, когато е на 17 години. Тогава тя си тръгва внезапно от училище, като оставя мобилния си телефон. Въпреки мащабните действия по издирването ѝ, до този момент единствените следи от ученичката остават няколко записа от охранителни камери и нейното яке, открито в района край града.

Майката на момичето Мария Георгиева търси отговори за случилото се и посочва като основен фактор за кризата отношението в училищната среда.

„Тя е жертва на насилие от страна на учениците и учителите, дори да има вина и в нас, родителите, че не сме обърнали внимание, не сме защитили както трябва нашето дете. Съответно сме гледали, че може с добро да стане нещо, но така или иначе се оказа, че доброто засега не побеждава“, споделя Мария Георгиева, цитирана от БНТ.

Между надеждата и неизвестността

Семейството продължава да живее в пълна несигурност какво се е случило след февруарския ден и дали девойката не е станала жертва на престъпление, или сама е избрала да прекъсне връзката с близките си.

„Зная, че ѝ липсваме. Но не зная дали седи някъде против волята си, дали не се е качила дори на някой ТИР и да е заминала с непознат човек и да предпочита този живот пред живота с обиди и страдания“, казва още майката на изчезналото момиче.

Въпреки изминалото време близките се надяват да се появи следа, която да доведе до разплитане на случая. Според Мария Георгиева обществото трябва да бъде много по-бдително към подобни трагедии, „защото никой няма гаранция, че утре неговото дете няма да изчезне и да попадне в нашата ситуация“.

Тежки психологически последици и превенция

Липсата на яснота около съдбата на близък човек нанася трайни поражения върху семействата на изчезналите. Специалистите обясняват, че родителите преминават през тежки емоционални състояния, съчетани с непрекъснато самообвинение.

„Освен отчаяние, изпитва и гняв, и страх, и шок от това какво е довело до тази ситуация. Има ли вина той, няма ли вина? Тези смесени емоции, когато са по-продължително време, в дългосрочен период водят до едно развитие на тревожността в родителите и до по-дълбоки състояния, като посттравматично стресово разстройство, дори депресивни състояния, защото родителят живее в една такава нереалност“, коментира психологът д-р Елис Мустакли, цитирана от обществената телевизия.

Експертите са категорични, че основната превенция срещу бягствата от дома и попадането на младежи в рискови ситуации започва от общуването в семейството.

„Отчуждаването в семейната среда в тийнейджърска възраст е най-големият проблем. Все пак родителите трябва да положат усилия младежите, тийнейджърните, да не се чувстват пренебрегнати“, подчертава криминалистът Иван Савов.

Специалистите апелират гражданите и институциите да не остават безучастни при забелязани признаци на тормоз или отчуждение и своевременно да подават сигнали за всяко дете в риск.