Народният бунт, макар и неуспешен във военно отношение, постига политическата си цел

На днешна дата преди 149 години избухва Априлското въстание - масово въоръжено надигане на българите в Османската империя. Началото е дадено на 20 април 1876 година (по стар стил) в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че завършва с военен неуспех, въстанието представлява връхна точка на българското националноосвободително движение и постига основната си политическа цел - привлича вниманието на Западна Европа и Русия към борбата на българите за свобода.

Подготовката на въстанието е извършена за изключително кратко време - едва 1-2 месеца, което до голяма степен обяснява неуспехите в организацията и хода му. Решението за вдигане на въстание е взето от отделни активисти на БРЦК без подкрепата на външни сили. По-сериозна подготовка е осъществена само в IV и I революционни окръзи, като единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски е създадена постоянно действаща въстаническа милиция.

Кървавото писмо и преждевременното избухване

Трескавата подготовка не остава незабелязана от османските власти, които получават информация за планираното въстание от Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище са изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват организаторите. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските революционери нападат и прогонват с оръжие полицията. След убийството на мюдюрина и установяването на революционна власт в градчето, Каблешков изпраща в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо", пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава 5-часовия път за само 2 часа.

Още същия ден (20 април 1876 г.) Георги Бенковски преждевременно обявява началото на българското въстание, изпреварвайки с десетина дни първоначалния план. Това избързване, макар и наложено от обстоятелствата, повлиява негативно на цялата революционна акция, тъй като изненадва комитетите в останалите окръзи и води до масови арести на комитетски дейци.

Неравностойна борба и жестоко потушаване

Срещу въоръжените с огнестрелно оръжие около 10 000 българи от 95 въстанали села и градчета, османската власт изпраща огромни военни формирования. За потушаване на въстанието е създаден специален щаб начело с Митхад паша, военния министър Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша.

Още на 21 април започва прехвърляне на войски от Одрин и Цариград към Пазарджик, а на 27 април в района на въстанието пристига артилерия. Само в района на Пловдив и Пазарджик са концентрирани 18 000 души редовна армия, към които се прибавят хиляди редифи (запасни) и башибозук. Срещу въстаниците в Средногорието са съсредоточени 10 000 души редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези.

Жестокото потушаване на въстанието води до огромни жертви сред българското население. Според различни исторически сведения, жертвите са между 30 000 и 70 000 души, а стотици селища са опожарени и разрушени.

Отзвукът в Европа и политическите последици

Жестокостите при потушаването на въстанието предизвикват силен отзвук в Европа, което довежда до свикването на Цариградската конференция. Решенията на конференцията представляват първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници. Отказът на османското правителство да приеме тези решения става причина за обявяването на Руско-турската война, довела до освобождението на България.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, се превръща в най-големия политически успех на българската нация до този момент и непосредствено води до освобождението на България.