През април се навършиха 121 години от рождението на Владимир Набоков.

Ще надникнем зад някои възгледи на Набоков за литературата, живота и онова, което го отвращава в съвременната култура.

Набоков се е отнасял с голямо внимание към това, което говори публично: винаги искал текста на разговора, за да го види; след това безмилостно го пренаписва, а ако някои от корекциите му не са въведени, много се ядосвал.

Затова резултатите от неговите интервюта накрая са всъщност плътни афористични изказвания, пише dir.bg.

Предлагаме колекция от интервюта на писателя от различни години, негови писма до редактори (също доста забележителни), включени в книгата "Строги съждения" (изд. "КоЛибри", 2018, Русия).

 (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Мисля като гений, пиша като изтъкнат автор и говоря като дете."

"Никога през живота си не съм се напивал. Никога не съм използвал трибуквени момчешки думи. Никога не съм работил в офис или въглищна мина. Никога не съм принадлежал на нито един клуб или група."

"Лесно е да се изброят нещата, които ме отвращават: глупостта, тиранията, престъплението, жестокостта, популярната музика. Страстите ми са най-силните, познати на човека: писането и ловенето на пеперуди."

"Само амбициозната нищожност и изтънчената посредственост излагат своите чернови на показ. Това е като да прехвърляте в кръг собствените си опити за храчки."

"В десетгодишната ми работа върху "Евгений Онегин" са изразени собствените ми вкусове и антипатии. Превеждайки петте хиляди и петстотин реда на английски, бях длъжен да избирам между римата и разума - и избрах разума. Единствената ми цел беше да създам скрупульозен, интерлинеарен, абсолютно буквален превод на това произведение, с обилни и педантични коментари, чийто обем надвишава далеч обема на самата поема."

"Всичката Русия, от която се нуждая винаги е с мен: литература, език и моето собствено руско детство. Никога няма да се върна. Никога няма да се дам. И при всички случаи гротескната сянка на полицейската държава няма да се разсее в моя живот."

"Не мисля на нито един език. Мисля в образи. Не вярвам хората да мислят на езици."

 Владимир Набоков около 1959 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Моята лична трагедия, която не може, която не би трябвало да занимава никого другиго, се състои в това, че трябваше да напусна своя език, родната реч, моя богат, безкрайно богат и послушен руски език заради второкласния английски."

"Надарен съм с чудат подарък - виждам буквите в цветове. Това се нарича цветен слух. Може би един на хиляда притежава такъв талант. Психолозите ми казаха, че по такъв начин виждали повечето деца, но по-късно губят тази способност, когато глупавите им родители им говорят, че всичко това е абсурдно."

 Владимир Набоков е в Рим и работи по сценария на филма по неговата най-известна книга "Лолита" (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Не ловя риба, не готвя, не танцувам, не препоръчвам книги, не подписвам автографи, не подписвам декларации, не ям стриди, не се напивам, не ходя на църква, не ходя на психоаналитици и не участвам в демонстрации."

"Сексът като обществена институция, сексът като широко понятие, сексът като проблем, сексът като вулгарност - намирам всичко това за твърде скучно. Нека оставим секса на мира."

"Истинският писател трябва внимателно да проучи работата на своите съперници, включително и на Всевишния."

"Нямам музикален слух и много съжалявам за този недостатък. Като отида на концерт, а това се случва веднъж на 5 години, се опитвам като в игра да проследя връзката между звуците, но това ме хваща за не повече от няколко минути."

"В семейството ми има великолепен певец - моят син. Изключителните му способности, рядката красота на басовия му глас и надеждата за страхотна кариера ме вълнуват дълбоко, но когато музикантите говорят професионално, се чувствам глупак."

 Семейство Набокови вечерят след дебюта на сина Дмитрий Набоков като оперен певец в Северна Италия, 2 май, 1961 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Преводът от руски на английски е малко по-лесен, отколкото от английски на руски, а десет пъти по-лесен e преводът от английски на френски."

"Между десетата и петнадесетата ми година в Санкт Петербург прочетох повече художествена литература и поезия - английска, руска, френска - отколкото във всеки друг период от живота си. Особено ми харесаха произведенията на Уелс, По, Браунинг, Кийтс, Флобер, Верлен, Рембо, Чехов, Толстой и Александър Блок. Другите ми герои бяха Скарлет Пимпернел, Филеас Фог и Шерлок Холмс. С други думи, аз бях съвсем обикновено триезично дете в семейство с голяма библиотека."

"Нашите внуци, без съмнение ще се отнасят към днешните психоаналитици със същото любопитно презрение, с което се отнасяме ние към астрологията и френологията. Един от най-големите феномени на шарлатанството и сатанинския абсурд, наложени на доверчивата публика, е тълкуването на сънищата на Фройд."

"Баща ми беше старомоден либерал и аз нямам нищо против, когато и мен наричат старомоден либерал."

"Отнасям се с отвращение към булевардните четива и популярните музикални състави, презирам музиката на публичните домове и приютите, не възприемам научната фантастика с всякакво там напрежение и "съспенс". Не мога да понасям евтини филми - в тях сакати изнасилват монахини под масата, голи момичета отъркват гърдите си в смуглите тела на отвратителни млади мъже."

"Всичките ми книги, включително и първата, която написах преди четиридесет и три години на изяден от молци диван с немска мебелировка, са забранени в страната, в която съм роден. Това е загуба за Русия, не за мен."

"Считам "Анна Каренина" за най-висшия шедьовър на литературата от XIX век, почти до нея е "Смъртта на Иван Илич". Изобщо не харесвам "Възкресение" и "Кройцерова соната". Публицистическите атаки на Толстой са непоносими. (...) Категорично не приемам "Братя Карамазови" и отвратителното морализаторстване в "Престъпление и наказание". Не, аз изобщо не съм против търсенето на душата и саморазкриването, но в тези книги душата, и греховете, и сантименталността, и клишетата във вестниците едва ли оправдават досадното и скучно търсене."