Михаил Вешим: Най-важна за писателя е свободата да пише истината

Известният български хуморист събра много почитатели в зала „Изкуство” на Русенската библиотека, които дойдоха за очакваната с голям интерес  среща „За химията на шегата и възпитанието на чувството за хумор“. Това беше литературна вечер, по думите на автора, посветена не само на русенската премиера на най-новата му книга „Когато бях армейски генерал”, но и откровена дискусия с аудиторията за правото на личния избор да умеем да се смеем, когато ни е най-тежко и за пречистващата сила на хумора, която ни облагородява.

„Ние, хората, трябва да имаме памет за времето преди нас. Тази памет ни е необходима, за да не проспиваме настоящето, да се радваме на свободата си, да надживяваме пропуските и грешките с чувство за хумор, което е  особено чувство и в този смисъл подлежи на възпитание”, сподели в началото Михаил Вешим.

За книгата „Когато бях армейски генерал” и творчеството на Михаил Вешим говори журналистката Нели Пигулева. В диалога с участниците в литературната вечер имаше много въпроси към писателя: за това как се е развивал талантът му в „сянката” на неговия известен баща - сценариста и публициста Георги Мишев; откъде започва и къде свършва измислицата в хумористичните му истории; колко време е необходимо, за да се превърне една смешна житейска ситуация в съдържателен и пречистващ хумор; как се „продават” весели истории с поучителен край и др.

Михаил Вешим разказа свои любопитни спомени и срещи с известни автори от българската литература, за уроците и подкрепата на Радой Ралин в първите му опити като хумористичен разказвач, за литературните и най-вече житейски уроци на своя баща Георги Мишев, от който е научил едно важно правило, че всеки ден трябва да се пишат истории, да се поддържа пламъчето на таланта и да се развива чувството за справедливост и свобода в думите, които са предназначени за читателя.

В края на вечерта гостът благодари специално на домакините за възможността да се срещне със своите почитатели и приятели на смеха в Русе и подчерта: „Няма по-добър социален посредник в съвременния свят от библиотеката, защото телевизията и останалите средства за масова култура се превърнаха в рекламни витрини и в повтарящи се модели на комуникация. В библиотеката, ние, писателите, се срещаме с живи хора и си говорим неща, написани не по сценарий, което е прекрасно и трябва задължително да го съхраняваме за поколенията след нас. Библиотеките са малките островчета, където можем да се спасим от морето на бездуховността”, каза Михаил Вешим.