Личността на Апостола винаги е предизвиквала смесени чувства.

От една страна гордост, че българският народ, българският дух, може да въплъти толкова чистота, достойнство, смелост и мърдост. И от друга срам. Защото не успяваме да сме на висотата на неговия подвиг, защото не живеем в държавата, за която той мечтаеше, пише Десислава Любомирова в Actualno.

Левски е причината да сме сигурни, че можем повече. Че в дълбините на българските ни души има светлина, която може да ни направи по-добри, да ни изведе на пътя на справедливостта и уважението. Светлина, която изисква дела, а не думи, която ни кара да се борим за това, което заслужаваме.

В същото време Левски е бремето, което ни тежи всеки път, когато преброим поредната ненаказана злина, поредното отминато нещастие и поредното незащитено право. Пред очите ни изниква отчаяното "Народе????" на Апостола, защото знаем, че и този път не се опълчихме на "душманите" си, и този път им позволихме да грабят, да унижават и да лъжат.

За всички тези неща Левски ни остави заръки. Ние обаче не изпълнихме нито една. Защото още не можем да се изкачим на възвишението, на което стоеше той. И ще го изкачваме още дълго, защото за духовната чистота, за смелостта в сърцето и за справедливата мъдрост се плаща скъпо. И дълго.

Ако искаме да завършим този път достойно, трябва да вярваме, че заветите на Апостола няма да са прекалено непосилни и че от тях ще се роди духът на нова България.

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само себе си"

"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност"

"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"

"Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка"

"За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт"

"Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - аз неведнъж съм ви казвал: "Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби". Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно"

"Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!"