Така накратко звучи историята на Мартин, изпълнена с неизвестност, много перипетии и неочаквани обрати

31-годишният Мартин пристигна в България от Фрисланд, Северна Холандия, за да търси родния си баща, когото не бе виждал никога.

Освен него напълно неочаквано откри 3 сестри на 33, 21 и 18 години, част от които не се познаваха помежду си, както и малка племенница, за които дори не подозираше.

Най-голямата сестра на Мартин долетя в София чак от Италия не само да се запознае с брат си, но и да се срещне с баща си, когото видяла за последeн път преди 22 години, когато била само на 11.

“За мен това търсене бе като врата към неизвестното. Исках да я отворя и да видя какво има зад нея, за да запълня една празнота в живота ми. Сега се нуждая от време, за да осъзная всичко.” Така Мартин обяснява решението си преди около година след много време на любопитство, колебание и страх от неизвестното да започне да търси биологичния си баща на повече от 2000 км от мястото, където живее.

Роденият в България мъж напуска родината, когато е на около 2 години, заедно с майка си и тогавашния й съпруг. Установяват се в северната част на Холандия.

“Бях и изненадан, и объркан. Започнах да искам да видя кой е човекът, чиито гени нося, как изглежда, какво се е случило”, казва Мартин.

Той се опитал да научи повече от майка си, но видял, че й е трудно да говори за това, и не настоявал.

Така минали близо 15 години на неизвестност и догадки. Допреди около година, когато приятел го окуражил да опита да открие биологичния си баща.

Според лаконичните разкази на майка му тя и баща му се запознали в началото на 90-те години. По онова време тя е главен готвач, а той – неин колега, в ресторант за бързо хранене в центъра на София, наречен “Здравец”. Таткото се казвал Христо. По спомените на майка му имал дъщеря от първата си съпруга, която била асистентка на известен илюзионист. Майката на Мартин и Христо имали кратка връзка, но се разделили, когато жената разбрала, че чака дете.

С оскъдната информация, с която разполагаше Мартин, намирането на баща му се оказа истинско предизвикателство. Фамилното име, което се изписва по един начин на холандски, може да се произнася по два различни начина на български.

Постепенно разплитането на истината стига чак до Италия.

Там в малко градче в северната част на Ботуша живее млада жена, която потвърждава, че биологичният й баща се казва Христо, а също и че за кратко време в края на 80-те години майка й е била асистентка на факира Жоте.

Стефани не само е изненадана, че някой търси баща й, но и е напълно откровена: “Съжалявам, че не мога да помогна. Самата аз не съм го виждала от 22 години. Доколкото знам, има нова съпруга и деца, които не познавам. Последния път, когато го видях, бях на 11 години”, казва Стефани. Малкото, което си спомня, е, че по онова време баща й живеел в Костинброд.

Тя разказва, че родителите й се разделили, когато била на около година и половина. Баба й по бащина линия обаче държала да вижда внучката си, затова майка й я водела там. Постепенно контактите станали все по-редки.

Последния път родителите се видели, когато таткото трябвало да подпише документ, че е съгласен Стефани да пътува с майка си в чужбина.

Младата жена се чувства огорчена, защото смята, че баща й не се е интересувал от нея през годините. Любопитна е обаче да види Мартин - брата, за когото почти не подозирала.