През последните 5 години, откакто формално е в опозиция, ДПС неотклонно и неуморно работи в една посока - да стане открит партньор на ГЕРБ. Но не за да получи постове в държавното управление. Движението и сега разполага със задкулисни канали, по които да лансира своите фаворити. А за да бетонира статута си на „незаобиколим фактор” на българската политическа сцена, което би подсигурило неговото бъдеще, пише Людмил Илиев за вестник Сега.

За тази цел е необходимо преди всичко да изолира партията на Бойко Борисов от всички други потенциални съюзници, така че да остане единствената възможна алтернатива. По отношение на БСП това не представлява проблем. У нас широка коалиция от германски тип е немислима. А дори някога да е била възможна, отдавна вече не е, след като соцлидерът Корнелия Нинова реши, че най-добрата стратегия за левицата е да поведе тотална война с ГЕРБ.

Що се отнася до традиционната десница, движението изигра значима роля за нейния разрив с Борисов. Провалът на конституционната реформа в областта на правосъдието през 2015 г. доведе до разпада на Реформаторския блок, който герберите по онова време бяха избрали за свой партньор. Тогава реформаторите се подадоха на измамния „исторически компромис”, който им предложи ДПС, и така си гарантираха погром на изборите през 2017 г. и изпадане от парламента.

Оттам нататък Борисов нямаше на кого да разчита, за да получи мнозинство в Народното събрание, освен на коалиция с „Обединени патриоти” или ДПС. Той избра патриотите.

Желанието да разбие и този политически съюз на ГЕРБ е реалната причина, поради която ДПС безспирно воюва с патриотите. Движението няма проблем с яростната им националистическа реторика, дори се възползва от нея, за да събира под своето крило наплашените от призрака на възродителния процес български мюсюлмани и турци. Това, което обаче вбесява Ахмед Доган и хората му, е, че Борисов всячески се мъчи да запази управляващата коалиция и отказва публично да припознае дори възможността за ДПС като партньор, макар че непрекъснато си сътрудничи с него. Затова движението полага всевъзможни усилия да компрометира патриотите и да намали тежестта им като политически и парламентарен съюзник. Надеждата му е, че в даден момент това ще създаде ситуация, в която ще заеме мястото им до ГЕРБ.

Това се забелязва и сега, когато тече дебатът в Народното събрание за промяна в модела на партийното финансиране.

В тази дискусия партията на Доган успя да заеме централно място, макар че разполага с предпоследната по размер парламентарна група. За това се оказа достатъчна намесата на депутата бизнесмен Делян Пеевски, който от името на ДПС лансира идеята да отпаднат ограниченията пред корпоративното спонсорство на партиите. Забележителното в случая беше, че в един момент излезе, че всички разговори по казуса, изходът от който би предопределил развитието на родната политическа система, всъщност протичат между ГЕРБ и ДПС - сякаш движението е същинският коалиционен партньор на Борисов в управлението. Същото усещане се създаде и в паралелно протичащия дебат за евентуално намаляване на ставки по ДДС. Патриотите се усетиха, че са изместени, и единият от лидерите им - Валери Симеонов, направо засипа герберите с обвинения, че са се преориентирали към ДПС като коалиционен партньор. От движението използваха повода, за да натрият носовете на националистите. „Да припомня на мъничкия коалиционен партньор, че вотът на избирателите на европейските избори показва друго - тяхното смаляване и изчезване, и ръста на ДПС”, презрително процеди депутатът от движението Йордан Цонев по техен адрес.

Този парламентарен епизод премина добре за ДПС. Движението съумя да изпъкне като партията, с която герберите се съобразяват - при това до такава степен, че са склонни да подкрепят изключително рисковите й идеи за партийните финанси. Между депутатите от парламентарните им групи имаше видимо добър синхрон - дотолкова, че публичният дебат по темата се оказа едва ли не излишен.

В такава ситуация разстоянието от задкулисно до официално политическо сътрудничество между двете партии е само една крачка. Поне така го вижда (и желае) движението.

От 2014 г. насам, когато ритнаха текмето на кабинета „Орешарски”, защото разбраха, че съвместното управление с БСП няма бъдеще, депесарите лансират два възможни политически сценария. Първият, който беше заложен в предизборната им програма от 2017 г., е за своеобразно програмно правителство, около чиито приоритети да се обединят политически сили, които са „системни, проевропейски, със сходни управленски програми”. Вторият датира още от 2014 г. и предлага създаването на правителство на малцинството на ГЕРБ с парламентарната подкрепа на движението. В зависимост от ситуацията ДПС се опитва да наложи ту единия, ту другия вариант. И в двата случая обаче основното политическо условие на Догановата партия е да не бъдат допускани в управлението националистите - единственият останал значим политически играч, който ГЕРБ намира за удобен за коалиция.

Борисов обаче разглежда неохотно подобна възможност, което става очевидно от вниманието, с което подхожда към своите капризни и вечно недоволни настоящи партньори. Ето и сега - веднага щом патриотите се разбушуваха заради демонстративната близост между неговите депутати и колегите им от ДПС, премиерът отложи решаването на висящите въпроси за партийните финанси и намаляването на ДДС, докато се събере съветът на управляващата коалиция.

Пеевски и ДПС са важни, но стабилността на коалицията - много повече

И нещо друго - лидерът на ГЕРБ демонстрира желание да търси нови политически съюзници сред десницата. Борисов направи коалиция със СДС за европейските избори, отпусна на сините избираемо място в своята листа и дори допусна, че на предстоящия вот за кметове и общински съветници наесен ГЕРБ ще се съюзи по места с малките десни формации. Изглежда незначително, но всъщност е доста голяма промяна за партия, която доскоро се гордееше, че се явява и печели самостоятелно избори. Тук нещата не опират до гласове, защото в това отношение десните мъници нямат кой знае какво да дадат. Търсейки нови съюзници и пазейки старите, ГЕРБ създава определена политическа идентичност, с която не може да се вмести в бляновете на ДПС за „ценностно-хомогенно управленско мнозинство”.

Изглежда в сметките на Борисов бракът с алчните за власт и непопулярни в Европа националисти и с употребените отвсякъде десни излиза далеч по-евтин и безопасен, отколкото прегръдка с коварното и вмирисано на корупция ДПС. Мечтата на Доган - Борисов да управлява с неговата благословия, докато БСП, патриотите и десните беснеят безсилно отстрани, засега остава по-скоро далечен блян, отколкото постижима цел.