Деси Добрева: Фолклорът това съм аз, това сме ние

0
Нито една друга държава не може да се похвали с толкова богата палитра от разнообразни фолклорни области и жанрове
Нито една друга държава не може да се похвали с толкова богата палитра от разнообразни фолклорни области и жанрове Видео: БГНЕС

Много отдавна работя и обработвам българския фолклор и не само български в интерес на истината и този, който се шири по нашите ширини.

Няма как да избягам от същността си, пяла съм най-различни стилове, на над 15 езика, харесва ми много различна като жанрове, като стилове музика, но мисля, че това, което ни прави интересни по света и у нас, е всъщност това, което сме ние, тоест нашата идентичност. Нашата идентичност е свързана с нашите корени, с фолклора.

Това каза в интервю за БГНЕС певицата Деси Добрева, дни педи концерта си във Варна „Лудо младо“, който ще се проведе на 22 юни.

Тя разказа, че е изучавала дълги години фолклор и в музикалното училище, и след това в музикалната академия. Познава фолклора отвътре във всичките му разновидности, а ние имаме седем съвсем разнородни фолклорни областни.

Мисля, че нито една друга държава не може да се похвали с малък мащаб като територия и толкова богата палитра от разнообразни фолклорни области и жанрове, каза Деси.

Това дава такава свобода на един творец да пробва какво ли не, от коя ли не област да вземе нещо, каква ли да не е песента, какъв да е инструмента, да го съчетае с какви ли не други похвати, прийоми, елементи, детайли и т. н. Просто за мен това е една богата палитра, аз много харесвам тази музика, тя ме кара да живея, да скачам, да играя, да плача когато пея някаква хубава, тъжна песен. Освен това ме кара да се чувствам българка, най-важното нещо. Така че може би има някаква пътеводна светлинка, която през живота ми все ме е бутала в тази посока – фолклор, фолклор.

За себе си Деси призна „аз пея и други песни, пиша авторски песни също собствени, повечето от аранжиментите и обработките на песните са мои, но все се връщам нещо фолклорно да има, някое фолклорно елементче, детайлче, инструментче ли ще е, някоя темичка, нещо такова. И виждаме, че и у нас това се харесва, разбира се, ние сме си българи, но и в чужбина се харесва. И може би понеже поднасям фолклора в един малко по-широк жанрово стил, който е по-близък до масата, не е толкова автентично поднесен, съответно повече хора го възприемат по-лесно, защото е обвит в някаква обвивка, която те познават, дали това ще са рок елементи, дали ще са поп, дали ще е джаз, соул, фънк, аз общо взето не се спирам пред един стил, няма граници за мен, а пък и въобще за артиста, така че може би заради това“, подчерта певицата.

За концерта „Лудо младо“ в столичния НДК, който вече отмина, тя си спомня с прекрасни чувства – удовлетворена от себе си и възхитена от вдъхновението на публиката. „ Публиката беше страхотна, аз съм изключително благодарна и доволна като артист, това е първи самостоятелен концерт, аз имаме много аналитичен подход към себе си и към нещата, които правя, винаги отбелязвам плюсовете и минусите. Със сигурност има много неща, които би трябвало впоследствие да надградя, но като първи концерт мисля, че беше много хубаво, много емоционално, което е най-важното за всички нас. Много бързо се сработиха всички екипи, които досега не са се познавали, не са работили, това не един готов, направен екип, който работи заедно от години, напротив – музиканти, танцьори, солисти, вокалисти, техническия екип, всички се сработиха някак си приеха много присърце задачата с този концерт. Мисля, че и на тях много им хареса самият концерт, защото видях как с плам, с желание изпълняваха нещата и се кефиха както се казва жаргонно. Публиката също много ми хареса като реакция, исках да подбера в концерта различни тематични елементи, които да ни пренасят от един сюжет към друг, от едно място към друго. Успях да покрия доста от нашите фолклорни обичаи, традиции, музика, разбира се, че не всички, трябва да оставим нещо и за следващите концерти, но тази част с кукерите се получи много силно и много хубаво, беше изненада“, разказа Добрева. В началото повечето от техническия екип малко възроптаха: как така в залата ще влизат, това е много трудно за организация, как ще ги снимаме, как ще чуе звука, как това как онова…Казвам: Ще стане, ще стане, ще намерим начин, всичко ще стане…и действително много хубаво се получи. Аз съм страшно благодарна на самите кукери сурвакари, защото ние нямахме възможност да репетираме с тях, това бяха над 50 човека, те дойдоха специално за този концерт от две села от пернишко и буквално с една репетиция от 5 мин. си разказахме какво трябва да се случи, какво искаме като емоция, желание, като образ. И те възприеха. Според мен също им хареса много концертът и през цялото време отзад, където бяха съблекалните поиграваха, заедно с костюмите, а те както знаете тежат ужасно много, но се радваха много и на песните и забелязах, че накрая на поклоните бяха много доволни и щастливи и те самите, което е много важно, защото на първо място публиката трябва да е доволна, но на второ място и участниците, така че мисля, че се получи много хубаво и интересно, признава тя.

За себе си твърди, че е позитивна като нагласа. Ще дам само един пример за това как се насочих към певческата кариера. Като бях малка си свирех на едно пиано и си учех в музикалното училище с предмет класическо пиано, аз по принцип съм класически възпитаник, като станах 7-8 клас много исках да изучавам опера и имах данни за това бях…сопрано тогава, Отидох при учителките, които обаче не ме приеха, казаха: Докато не качиш 10 кг забрави тук при нас, много си кльощава, много си слаба, въобще не може да стане. Такова разочарование беше за мен, аз по цял ден пеех заедно със сестра ми на двуглас и майка ми седя, слуша ме и ми каза: Защото да не опиташ нещо друго, запиши нещо друго с пеене. И тогава се записах в едно детско шлагерно студио във Варна, където обучават малки деца. И аз така между другото тръгнах и първата песен, която изпях там беше на Елвира Георгиева за един коминочистач. Съответно на първия концерт, който аз много добре си спомням, излязох с една изключително къса електриково зелена и много криво ушита рокля от сестра ми…такива ни бяха възможностите. Та явих се и изпях тази песен на Елвира Георгиева. И в момента, в който излязох на сцената и видях всички приковани погледи в мен и аз също срещам тези погледи и на всичкото отгоре мога да им влияя – край, край. Това беше 9 или 10 клас, аз казах - край това е изключителна сила, можеш да промениш момента, времето, усмивката на човека, ако е крив да го накараш да се усмихне и обратното да се разплаче от ефекта на това което правиш, от влиянието, от емоцията, от силата, от заряда. И може би това беше водещият елемент за мен да продължа с пеене, защото когато свириш на инструмент, при мен с пиано…публиката не я виждам, нямам контакт с нея, не мога по този начин да й въздействам. А това да мога да въздействам директно на един човек - Боже, разбира се, то те окрилява, два ти всичко, аз искам по този начин да изразя моята емоция, моята нагласа с човека отсреща и заради това явно и продължих на сцената с пеене. Всъщност моят реален живот е на сцената.

Деси Добрева обещава изненади на концерта във Варна. Променям всеки концерт за всяка една публика. Да не говорим, че този концерт е в родния ми град, подчерта тя. Цялата ми махала с всички съседи, приятели, близки, познати – всички ще дойде на този концерт. Така, че трябва да се представим блестящо. Добрева признава, че един артист без публика е нищо. За да те хареса тази публика трябва да се обърнеш към всеки един индивидуално. Аз, когато мога, се опитвам да се обърна към колкото може повече погледи в залата – всеки един от тях да се почувства специален, каза Деси. Защото моето послание е за всеки един, подчерта тя.

Източник: БГНЕС
Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

За Великден ще ходите ли някъде?
- Моя е резервирал нощувки в Париж...
- Ние пък ще ходим във Велинград! Защо да бием толкова път за същите пари...?!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари