Благодаря, Професоре! Беше велик!
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 2
Годината беше 1989, година останала в историята на България. Тя остана и в моята история.
Бях във втори курс, пролет, месец април. Природата се разлистваше, а ние бяхме на военно обучение в село Каран Върбовка. Бяха ни събрали две училища - СПТУ Автотранспорт и Техникум за зърносъхранение и зърнопреработване. Две седмици от живота ми, които запомних завинаги. Не защото се учехме да стреляме с автомат, а защото тогава Мама замина за София. Беше с много увредено сърце и единственият вариант да живее беше операция.
Професор Чирков бе направил кардиологична болница Св. Екатерина. Мама, тогава на 45 години се реши, за да живее, трябваше да се оперира. Тогава нямаше телефони навсякъде и новината за това дали Мама е жива получих на портала на лагера. Едни наши познати дойдоха, за да ми кажат - ''Операцията е минала успешно''!
Професор Чирков беше спасил сърцето на Мама, а с него и мен! Осем часа операция и животът продължаваше! Двадесет и осем години, тази мъничка частица цъкаше в гърдите ѝ.
Благодаря, Професоре! Беше велик! Годината беше 1989...
Мирослав Малчев
Галин Григоров: Искрено се надявам, че най-накрая сме...
Избягал затворник спретна гонка с полицията в София
Пенчо Милков: Желая ви прекрасни моменти с любимите хора
Русенската тарла приключи, каква е равносметката
Длъжни ли сме да търпим мизериите на магазините?