23 април е Световният ден на книгата
- Редактор: Виктор Тошев
- Коментари: 0
23 април е Световният ден на книгата и авторското право, обявен през 1995 г. от ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
С празнуването на този ден в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост.
Идеята за празника произхожда от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга.
Датата 23 април е символична, защото през 1616 г. на този ден са починали Сервантес и Шекспир. На тази дата са починали и други големи писатели - Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
181 г. пр.н.е. — В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
1348 г. — Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. — Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. — Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. — Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. — В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. — Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. — По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. — В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. — В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. — Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. — При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. — Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. — В Москва е открит театър Таганка — сцена на авангардния руски театър.
1967 г. — Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. — Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. — Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. — В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. — За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на този ден през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. — Започва кулинарното предаване "Вкусно"
2001 г. — Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2004 г. — При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.
Родени
1420 г. — Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. — Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. — Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. — Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. — Джеймс Бюканън, 15-ти президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. — Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. — Абдул Меджид, Султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. — Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. — Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. — Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. — Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. — Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. — Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. — Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. — Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. — Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. — Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. — Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. — Роналд Нийм, английски оператор
1915 г. — Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. — Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. — Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1928 г. — Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. — Ален Безансон, френски политолог
1936 г. — Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. — Барбра Стрейзънд, американска актриса
1942 г. — Ванча Дойчева, българска актриса
1954 г. — Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. — Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. — Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. — Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. — Димитър Йорданов, български политик
1970 г. — Малин Кръстев, български актьор
1976 г. — Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. — Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. — Джон Сина, американски кечист
1984 г. — Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. — Иван Сашов, български актьор
1989 г. — Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. — Дев Пател, британски актьор
Починали
303 г. — Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281)
1038 г. — Людолф, граф на Брауншвайг (* ?)
1124 г. — Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078)
1616 г. — Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.)
1605 г. — Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551)
1616 г. — Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.)
1616 г. — Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.)
1850 г. — Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.)
1851 г. — Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.)
1863 г. — Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.)
1895 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.)
1914 г. — Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.)
1916 г. — Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.)
1918 г. — Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.)
1922 г. — Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.)
1942 г. — Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.)
1951 г. — Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.)
1953 г. — Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.)
1972 г. — Жорж Папазов, български художник-модернист, писател и критик (* 1894 г.)
1978 г. — Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.)
1990 г. — Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.)
1992 г. — Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.)
1996 г. — Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.)
1998 г. — Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.)
2003 г. — Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.)
2005 г. — Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.)
2007 г. — Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.)
2012 г. — Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.)
Празници
Българска православна църква - Свети мъченик Лазар Български
Бермудски острови — Ден на пипера
Великобритания, Гърция и Канада — Ден на св. Георги Победоносец (патронен и национален празник на Англия)
Германия — Национален ден на бирата
Израел — Ден на независимостта (по Еврейския календар)
Каталуния (Испания) — Ден на любовниците (подарява се книга и роза като знак на любовен трепет; празникът е в чест на Сервантес и Шекспир)
Турция — Ден на суверенитета (от 1920 г.) и Ден на децата (от 1929 г.)
Vоlkѕwаgеn изтегля от пазара 80 000 електромобила
Русенският университет очаква студенти по 50 специалности...
Русенски военни тренираха за защита при бедствия край...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...