На 2 декември (петък) 2016 г. от 13.00 ч. в Малка зала “Константин Димчев” на Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе Държавен архив – Русе и Драматичен театър организират пресконференция по повод откриването на изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на голямата българска актриса Елена Стефанова.

Рoдeнa нa 4 aвгycт 1916 г., тя oтдaвa 73 гoдини нa тeaтъpa и изигpaвa пoвeчe oт 300 poли нa cцeнитe в Сoфия, Рyce, Сливeн, Шyмeн, Бypгac и Вeликo Tъpнoвo. Зaбeлeжитeлният й тaлaнт я пpaви любимкa нa вeликoтъpнoвcкaтa пyбликa – eднa oт нaй-oбичaнитe aктpиcи, изявявaли ce нa тeaтpaлнaтa cцeнa в cтapaтa cтoлицa.

Елена Стефанова твори в Русенския драматичен театър от 1970 до 1982 г., но този дванадесетгодишен период е достатъчен, за да бъде наречена русенска актриса, а името ѝ да бъде включено в Пантеона на най-големите творци от историята на Русенския театър.

Това е съвсем обяснимо, защото в Русенския театър Елена Стефанова попада в зенита на творческата си зрялост: тук тя изиграва най-бляскавите си роли, тук получава известност, тук получава много награди – държавни отличия и награди за актьорско майсторство. Така с творчеството си Елена Стефанова се утвърди като една от големите актриси на извънстоличния ни театър.

На Елена Стефанова еднакво се отдаваха и драматичните, и комедийните персонажи. Тя имаше дълбокия усет да навлезе в същността на образа и да изведе на сцената бляскаво най-същественото от неговата драма или неговия комизъм. Затова всички образи имаха социален обем, психологическа плътност. Те предизвикваха катарзис или неустоим изблик на смеха. Ако трябва да обобщим общото внушение от героините на Елена Стефанова, това е силата на въздействие на едно достолепие, което имаше корени в здравия разум и мъдрост на героините й, в техните овладени емоционални изблици и пориви.

Това незабравимо въздействие на играта на Елена Стефанова бе проявено в много нейни роли като Костанда от „Свекърва” на А. Страшимиров, Баба Злата държавната жена от „Босилек за Драгинко” на К. Илиев, Вида от „Майка на всички” на Г. Караславов, „Уийни от „О, щастливи дни” от С. Бекет, леля Руца от „Птиците на нашата младост” на Й. Друца, Федося от „Последните” на М. Горки и др. Елена Стефанова особено имаше усет да изрази разнообразните изживявания на българската жена, на българката в различните исторически периоди. Самото й излъчване на сцената носеше българско достолепие и мощ.

Актрисата беше известна и от редица участия в киното и телевизията. Но особено впечатление тя направи в ролята на Мариола от филма „Татул” по едноименния роман на Г. Караславов. Самият автор беше казал, че тъкмо такава си е представял своята героиня и беше възхитен от нейното изпълнение, казва Крум Гергицов за „Бряг“.

Година преди смъртта си на 30 март 2010 г. Елена Стефанова получи голямата награда на Министерството на културата за цялостно творчество.

Ако беше жива, днес Елена Стефанова щеше да празнува 100-ния си рожден ден.