В отговор на въпроса на русенския депутат председателят на парламента направи задълбочен исторически анализ

Председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова посети днес Русе, където проведе среща с местни политици и граждани. По време на дискусията народният представител от ПП „Възраждане" в 19-и МИР – Русе адвокат Златан Златанов повдигна въпрос относно защитата на българските държавни институции в контекста на глобализацията и приложението на международното право в националното законодателство.

Златанов отправи конкретен въпрос към доц. Киселова за възможностите за защита от „ерозия на българските държавни институции" и отношението ѝ към прилагането на международното право в националното законодателство, „което в много случаи е във вреда на нашия национален интерес", според народния представител.

В отговор председателят на парламента направи задълбочен исторически анализ, започвайки от XIX век и теорията за органната структура на държавата, обяснявайки защо в България е приета Конституция, а не Органически устав.

„Провокацията, която правят в Учредителното събрание, създавайки Конституция, а не Органически устав, всъщност ни отличава от останалите български държави. Ако погледнем днешна Сърбия и Република Северна Македония, там конституционното право се нарича уставно право, а техните основни закони се наричат устав", посочи доц. Киселова.

По отношение на въпроса дали Конституцията може да защити България от външни влияния, доц. Киселова беше категорична: „Тя е къс хартия, ако няма хора, които да вярват в нея, които да я пазят, които да са готови да се борят за нея, да не казва нещо по-сериозно, да платят с кръвта си".

Международното право и националният интерес

Председателят на Народното събрание подчерта, че „Република България не е остров и не живее сама на този свят", обяснявайки значението на член 5, алинея 4 от Конституцията като „достижение на съвременния европейски конституционализъм".

Доц. Киселова обърна специално внимание на промените в Конституцията от 2005 година, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, когато е имало „много сериозен дебат как да стане така, че България да възприеме европейското право в съответствие със своите национални традиции".

„Всяко следващо изменение в учредителните договори ще минава през квалифицирано мнозинство от 2/3. И това е нашата гаранция, да сме част от Европейския съюз, хем да може да победим и да дебатираме по нашите национални интереси", заключи председателят на Народното събрание.