Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики.

Според народните вярвания светецът е покровител на снеговете и ледовете, а празникът бележи средата на зимата, и след него тя си отива.

В превод от гръцки език името Атанас означава безсмъртен. В народните представи светецът, облечен в копринена риза, отива в планината на бял кон, забива копието си в най-високата част на върха и се провиква: “Иди си зимо, идвай лято!”

Аделина Стефанова, уредник в църквата “Въведение Богородично” в Благоевград:

Още по-точно казано, от турците, което е останало през петвековното робство в нас: “Атанас гялди и яз гилди” , което означава в превод "Атанас дойде и лятото дойде". По дебелината на снега на този ден се гадае каква ще бъде годината – дебел сняг – голям комат, малко сняг – много яд, няма сняг – няма хляб.

Свети Атанас се почита като закрилник на ковачи, железари и ножари, а заедно с това и като празник за умилостивяване на болестите.

Аделина Стефанова, уредник в църквата “Въведение Богородично” в Благоевград:

Атанасов ден е обявен от народа за предпазител от чумата, шарката, за това се правят питки, кравайчета, които се освещават в църквата, и се раздават по къщи, където има много деца за да не ги хваща Баба Шарка и Баба Чума.

Вярва се, че на Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.