Регламент на ЕС прави изключение само за държави с нелатинска азбука

България ще бъде единствената държава в еврозоната, която ще изписва думата "стотинка" върху своите евромонети. Това стана ясно след финализирането на дизайна на националната страна на новите пари, които ще заменят лева. Решението, което често се представя като дипломатическа победа, всъщност се базира на конкретно изключение в европейското законодателство, касаещо държавите с нелатинска писменост.

„Азбучният“ пропуск в правилата на ЕС

Според Регламент на Съвета на ЕС, националната страна на евромонетите не трябва да повтаря номинала (напр. "10 euro cent"), тъй като той вече е изписан на общата европейска страна. Съществува обаче едно ключово изключение: това правило не важи, ако държавата използва различна азбука.

Точно тук попадат България (с кирилицата) и Гърция (с гръцката азбука). Именно заради това южните ни съседи изписват "лепта" (λεπτό/λεπτά) върху своите монети вече над две десетилетия, а България получи правото да използва "стотинка".

Това решение не е нито случайно, нито в противоречие с правилата на Европейския съюз, а е резултат от дълъг процес на езикови, културни и институционални съгласувания.

БНБ и Институтът за български език към БАН отдавна са уточнили, че думите "цент", "евроцент" и "стотинка" ще се използват паралелно, но "стотинка" остава запазена марка за физическите монети, за да се осигури приемственост и по-лесна адаптация на възрастното население.

Гръцкият опит и цената на традицията

Гърция е единственият друг пример в еврозоната, който се възползва от това право. Техните "лепта" са директна препратка към древните парични единици, точно както нашата "стотинка" (една стотна част) е дълбоко вкоренена в историята ни още преди съвременния лев.

Въпреки символичната победа обаче, икономисти предупреждават за скритите рискове. В момента редица държави от еврозоната – като Финландия, Нидерландия, Ирландия и Италия – активно спират използването на монетите от 1 и 2 цента. Причината е чисто прагматична: разходите за изсичането, транспорта и обработката на тези монети често надвишават тяхната номинална стойност.

С решението да изпишем гордо "стотинка" върху най-малките номинали, България на практика заявява намерение да продължи да ги произвежда и използва. Въпросът, който остава отворен, е дали тази носталгия няма да се окаже твърде скъпа за данъкоплатците, ако себестойността на една "стотинка" се окаже 2 или 3 стотинки.

Дуализмът на новото евро

Така българските евромонети ще имат "раздвоена самоличност". От едната страна ще пише "EURO CENT" на латиница (за целия свят), а от другата – "СТОТИНКА" на кирилица (за домашна употреба).

Фактът, че България ще използва кирилица за изписването на „ЕВРО“ и „СТОТИНКИ“, е категоричен знак за признаването на третата официална азбука в ЕС, но експертите напомнят – в международните банкови преводи и договори валутата си остава евро и цент, независимо от сантименталния надпис на гърба на рестото ни.