Ниският тестостерон забавя възстановяването на представителките на нежния пол

Жените изпитват по-продължителна хронична болка от мъжете поради специфични биологични механизми в имунната система, а не заради емоционална нестабилност. Това разкрива ново проучване на Мичиганския държавен университет, публикувано на 20 февруари в престижното научно списание Science Immunology.

Край на медицинското пренебрегване

В продължение на десетилетия оплакванията на жените от хронична болка са системно подценявани в клиничната практика и често са приписвани на психични състояния.

"Разликата в болката между мъжете и жените има биологична основа, тя не е социален конструкт", заяви водещият изследовател Жофроа Ломе, цитиран от Science Immunology.

Данните категорично отхвърлят дългогодишната стигма в здравеопазването и доказват, че по-бавното възстановяване се дължи на реални клетъчни процеси.

Биологичният механизъм на страданието

Изследването се фокусира върху моноцитите – вид имунни клетки, които регулират възпалението и комуникират директно с невроните, отговорни за усещането за болка. Основната им функция в този процес е производството на противовъзпалителния протеин интерлевкин-10 (IL-10), който действа като естествен "прекъсвач" на болковите сигнали в тялото.

Лабораторните експерименти доказват, че при женските екземпляри тези клетки произвеждат значително по-малко IL-10. Причината се крие в половите хормони. Високите нива на тестостерон при мъжете стимулират по-активна работа на моноцитите, което води до по-бързо отшумяване на възпалението. Липсата на този хормонален стимул при жените оставя нервната система изложена на болка за много по-дълъг период.

Икономиката на надеждата и скритите рискове

Академичното откритие обещава разработването на нови, неопиоидни терапии, но пазарната реалност е различна. Създаването на безопасни лекарства, базирани на стимулиране на моноцитите, ще изисква десетилетия клинични изпитвания и милиарди долари инвестиции от фармацевтичната индустрия.

Като краткосрочна алтернатива авторите обсъждат локалното приложение на тестостерон при пациентки. Този подход обаче крие сериозен морален и здравословен риск. Фармацевтичните компании могат бързо да препозиционират евтини хормонални препарати за нов пазар, но жените ще трябва да платят цената на потенциални странични ефекти като тежък ендокринен дисбаланс и маскулинизация.

Въпреки че научното откритие е безспорен пробив, фокусът върху бъдещи молекулярни терапии не бива да служи като извинение за структурните проблеми в здравеопазването и липсата на адекватно диагностициране на женската болка днес.