Медиците предупреждават за усложнения, ако не се вземат мерки

На 21 февруари в телевизионния ефир на NOVA отоневрологът д-р Даниела Меджидиева заяви, че шумът в ушите не е самостоятелно заболяване, а симптом, който може да прикрива различни сериозни състояния. Според нея така нареченият тинитус синдром трябва да насочи специалистите към търсене на сърдечно-съдови заболявания, съдови аномалии и шийна остеохондроза. Тази медицинска тревога обаче отваря вратите към сериозни разходи за пациентите, които нерядко попадат в спирала от скъпи и често безрезултатни изследвания.

Скритата цена на диагнозата

Макар лекарите да призовават хората над 60 години да не пренебрегват субективния шум, статистиката сочи различна картина. Физиологичното намаляване на слуха, известно в медицината като пресбиакузис, е напълно естествен процес при стареенето. Въпреки това предупрежденията за "скрити опасности" мотивират възрастните хора да търсят високоспециализирана помощ, която рядко е безплатна.

Здравната каса у нас покрива малка част от сложните изследвания. Според д-р Меджидиева диагностиката стартира с преглед при специалист по уши-нос-гърло, но бързо преминава към отоневролог за тонална аудиометрия и други допълнителни процедури. Медиците често пропускат да споменат високата алтернативна цена на това "лутане" по кабинетите, както и факта, че състоянията при възрастните хора са част от естествен цикъл, с който човек се налага просто да свикне.

Илюзията за пълно излекуване

В телевизионното интервю бе изтъкнато, че краткотрайният шум може да се дължи на лесно отстраними проблеми като натрупване на ушна кал. Истинският икономически парадокс обаче настъпва при хроничните оплаквания. Дори след инвестиране на сериозни средства в специализирани сонографии и скенери, пациентите с тинитус много често получават препоръката да се адаптират към шума, тъй като липсва дефинитивно лечение. Този фокус върху непрекъснатото диагностициране генерира сигурни приходи за здравния сектор, но рядко предлага ефективно облекчение за обикновения гражданин, който в крайна сметка поема цената на създадената несигурност.