Това е страничката на майка ми Facebook

 И сайтът и: daspasimmama.com  

Поредният онкоболен с организирана дарителска кампания. Но в случая не това е най-важното.

Когато поставиха диагнозата на мама, първото, което чухме беше – „Във вашия случай, най-удачна ще е операция с кибернож“. Признавам, не бяхме запознати с това чудо. И се почна едно питане – къде, кой, колко – във Варна ли, в София ли... Имахме бегла представа, че преди 3-4 години широко се тиражираше информацията за закупуването на такъв и предстоящото му пускане в експлоатация... Наивници... Директно ни попариха – не, не, в България няма. Вижте, търсете... Има хора, които изпращат в Турция такива като вас... Светът ни се срина.

И се почна едно четене, едно звънене на фирми посредници, и като естествен резултат, и тази кампания.

Това е БЕЗУМИЕ!

Защо, след като техниката е закупена отдавна, вече 3-4 години не може да се пусне в експлоатация? В изключително "богатата" ни държава непрекъснато се организират кампании за набиране на средства. Средства, които директно да се влеят в друга, чужда страна.

Четох едно интервю, не помня от кого, мисля, че председател на съюза по радиология ли беше... Та госпожата каза – „България няма нужда от бутикова апаратура“ ...

Мдааа, а хора като майка ми нямат нужда от живот.
Бутикова? В Европа, Турция, дори в Украйна това чудо го има и е стандарт. Всъщност, дори вече се води остаряло. Да, малка България няма нужда от 5 такива апарата. Един стига. Без значение дали във Варна, София, Пловдив – все едно.

Изчетох и много чисто технологични характеристики на различните апарати за лъчетерапия и радиохирургия. България е на светлинни години от съвременните стандарти. И LINAC (нововъведените в страната линейни ускорители за лъчетерапия, с които въпросната госпожа беше много горда) в целия свят са вече остарели апарати. А за такива случаи, като на майка ми, не дават и шанс. А шанс има – и то голям. Още повече, че образуванието се оказа с изключително ниска степен на агресивност. Трябва само да се махне…

Хайде, мама има нас, ние ще се борим за нея, няма да се примирим. Но не е само тя. Много са хората в нейното положение. И е толкова трудно – всичко трябва да намериш и подговиш сам. Сам да откриеш лечение, да подготвиш документи, да се свържеш с чуждестранни болници и посредническите им фирми, да намериш и непосилните за средностатистическия българин средства.

И тук ще се почне – ама, дупката в бюджета, недостигът на пари в касата – познатите оправдания, които никой повече не иска да слуша.

Добре, нека процедурата е платена. Нека не се поема от касата.

То болните и без това сами се чудят как да си набавят средствата, за да си позволят лечение.. Но да я има!

Защо трябва да се стимулира развитието на онкотуризъм? Десетки хиляди българи всяка година се отправят към други държави, както дай Боже (с ваша помощ) се надявам да направим и ние, в търсене на надежда за живот. И плащат милиони – кой чрез лични средства, кой чрез дарителски кампании. Оказа се, че аз лично, в тесния си кръг от познати, имам четирима, които са минали през въпросната процедура. Сега трябва и ние да грабнем един много болен човек и да го помъкнем по други държави, което чисто физически не ми е ясно как ще стане. 

Защото в България няма поне един единствен, дори платен, високотехнологичен център за онколечение!

Защото България нямала нужда от "бутикова" апаратура!

И защото нямало и кой да работи с нея...

Тъжно е...

Престъпно е!

Моля ви, това е въпрос, важен за цялото общество. Много лентички се изрязаха, когато преди няколко години се закупуваха тези апарати.. Какво се обърка, защо толкова време няма нито един пуснат в експлоатация в страната ни. Помогнете да се даде гласност.