Защо българите живеят с родителите си до 28 години
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 1

Високите наеми спират младежите у нас от самостоятелен живот
Младите хора в България започват самостоятелен живот средно на 28,2 години – с две години по-късно от връстниците си в Европейския съюз, съобщават от БНТ през август 2026 година. Основната бариера пред отделянето от семейството се оказват високите наеми в големите градове, които принуждават мнозина да отлагат излизането на квартира или покупката на собствено жилище. За сравнение, в скандинавските страни тази стъпка се прави на 21 години, докато в Гърция и Италия възрастта достига 30 години.
Финансовата бариера пред самостоятелността
Основната причина младите хора у нас да живеят по-дълго с майките и бащите си е чисто икономическа. Въпреки че средната брутна заплата в страната достига 1407 евро, наемът на малък апартамент в столицата вече се движи между 500 и 600 евро на месец.
Според Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, това съотношение създава сериозни затруднения. "Дори за собствено жилище, при това с ипотека обикновено, цитираният разход е нещо от порядъка на 25–30% от дохода. Очевидно повече от половината доход да отива за наем означава, че на този човек ще му остане много малко за какъвто и да е било друг живот на практика", обяснява експертът.
За да се справят с финансовата тежест, младежите често са принудени да правят компромиси с условията на живот. Изпълнителният директор на агенция за недвижими имоти Полина Стойкова посочва, че най-честите отстъпки са свързани с локацията и състоянието на имота – "да се наеме жилище в по-краен квартал, където цените са по-ниски, да се вземе по-малко жилище и съответно жилище, което не е в съвременен вид, тоест с по-стари мебели, в нужда от ремонт."
Пазарът не обещава поевтиняване
Надеждите за скорошно спадане на наемите остават неоправдани. Експертите в сектора на недвижимите имоти не очакват корекция на цените надолу в близко бъдеще. "Вероятно ще продължат да нарастват, тъй като те следват и икономическата логика от нарастващи доходи, приток на хора към градовете", допълва Стойкова.
Такъв е случаят и с Антония Тодорова, която през есента ще бъде студентка във втори курс. Въпреки че вече работи като учител по английски език, тя продължава да живее в семейното жилище. "Все още живея с родителите си, защото нямам достатъчно средства да изляза и да живея на квартира, но се надявам скоро това да се случи", споделя студентката. "Младите хора много се притесняваме от парите и колкото и да работим, винаги не е достатъчно. Смятам, че ако цените на апартаментите под наем са по-ниски или се създаде някаква система да бъдат по-облагодетелстващи за младежи, би било доста добре."
Народопсихология и комфорт
Освен финансовите реалности, психолозите отчитат и друг фактор за късното отделяне – изграденият от детството комфорт и сигурността на родителския дом. Това е унаследена през годините тенденция, която се е превърнала в част от родната народопсихология.
Въпреки удобството обаче, младите хора осъзнават нуждата от промяна. По думите на Антония, колкото по-рано се предприеме тази крачка, толкова по-бързо човек се адаптира към новите отговорности в живота.



















