Община Русе засажда сухоустойчиви видове дървета

Съобщават от пресцентъра на община Русе, че кметът Пенчо Милков и заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров са обсъдили днес спешни стъпки за спасяване на полезащитните пояси и справяне със съхненето на горите в региона. Срещата и последвалата пресконференция в сградата на местната администрация събраха представители на държавната власт, научната общност и експерти по горско стопанство, за да начертаят конкретен план за климатична адаптация на дървесните видове в Североизточна България.

В разговорите се включиха още заместник-кметът Никола Лазаров, областният управител проф. Любомир Владимиров, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев, доц. д-р Георги Костов от Лесотехническия университет, както и директорите на Северноцентрално държавно горско предприятие - Габрово и Регионална дирекция по горите - Русе – инж. Петър Ганев и инж. Огнян Савянов. Според изнесените данни пораженията в Североизточна България са значителни, като съхненето засяга до 90% от червения дъб и до 40% от насажденията от цер. При някои дървесни видове в региона са отчетени и 100% щети.

Нови сухоустойчиви видове в градската среда

Кметът на града подчерта, че местната власт вече предприема реални стъпки съвместно с научните среди.

„За преодоляване на проблема работим в тясно сътрудничество с научната общност и държавните институции“, заяви Пенчо Милков.

Той обясни, че общината е преустановила засаждането на уязвими видове като бреза и смърч, преминавайки към сухоустойчиви дървета като явор и кедър. Подходът е базиран на концепция за устойчиви градски насаждения, разработена с Лесотехническия университет. За по-добро прихващане на новите дръвчета са въведени специални поливни торби.

Срещу засушаването работи и междуинституционалната група „Водно бъдеще Русе“. В Западен парк „Приста“ вече се изгражда дъждовна градина по проекта „Живи реки“, която естествено ще задържа влагата. Успоредно с това се озеленяват булевардите „Цар Освободител“, „Липник“ и „Христо Ботев“, както и междублокови пространства в кварталите „Чародейка“ и „Дружба“. В квартал „Здравец“ се изгражда изцяло нов парк, а гражданите могат да се включат в поддръжката чрез доброволчески инициативи и експертни работни групи.

Климатичните промени и съдбата на дървесината

Експертите бяха категорични, че промените в природната среда изискват изцяло нов подход към залесяването.

„Североизточна България е сред районите с най-интензивни процеси на съхнене при полезащитните горски пояси, липите и широколистните насаждения. Средногодишно температурата на въздуха в градска среда се повишава с 4 – 4,5 градуса, което предвещава сериозна промяна в ландшафта на региона през следващите 15 години“, посочи проф. д-р Иван Палигоров.

Учените препоръчват новите насаждения да бъдат от местни видове, които са естествено приспособени към условията, вместо да се внасят неустойчиви екзотични растения. Особен акцент беше поставен върху навременната реакция при заболелите дървета.

„Продължителното засушаване отслабва дърветата, които губят естествените си защитни механизми и стават лесна мишена за насекоми вредители. Това води до необратимо влошаване на качеството на дървесината. Тя трябва да бъде добита своевременно, докато процесът е в началните си фази, за да не се превърне в източник на зараза за съседните здрави насаждения“, предупредиха проф. Палигоров и доц. Костов.

Държавни мерки в три хоризонта

Областният управител проф. Любомир Владимиров пое ангажимент за пълна подкрепа. „Областна администрация е готова да съдейства за координацията между институциите и за изпълнението на мерките за опазване и възстановяване на горите и полезащитните пояси в областта“, заяви той.

Заместник-министърът на земеделието представи държавната стратегия, която е разделена на три етапа. Краткосрочните мерки включват засилен мониторинг на горите и разсадниците, бързо подаване на сигнали при проблеми и приоритетни лесозащитни дейности, финансирани с национални и европейски средства. В средносрочен план се подготвя актуализация на нормативната уредба за борба с ерозията и пълна инвентаризация на щетите. Дългосрочната цел е преразглеждане на класификацията на месторастенията и адаптиране на лесовъдските практики, за да се отговори на предизвикателствата от застаряването на широколистните гори и трайното засушаване.