Цер, липа и бряст съхнат заради екстремния климат

Продължителната суша и екстремните климатични промени вече поразяват традиционно устойчиви местни дървесни видове в Североизточна България. По време на експертна среща в Русе в края на юли от Министерството на земеделието и храните отчетоха, че проблемът със съхненето излиза извън рамките на изкуствените иглолистни насаждения и застрашава естествения облик на българската гора, като потенциално изложените на риск площи в страната достигат 1 800 000 хектара.

Проблемът засяга вече и местните видове

Съхненето на горите в страната не е ново явление, но доскоро засягаше предимно иглолистни култури, засадени извън естествения им ареал, където дърветата са уязвими на топлина и липса на вода. Към средата на 2024 година тези процеси са обхващали около 21 000 хектара. По време на дискусиите в Русе на 22 юли заместник-министърът на земеделието и храните Иван Палигоров съобщи, че съхненето вече се разпространява към местни широколистни видове като бряст, липа и цер.

Особено показателен е случаят с цера, чиято дълбока коренова система му позволява да черпи вода от долните почвени слоеве. Продължителният воден дефицит обаче отслабва защитните сили на дърветата, намалява физиологичния им резерв и ги прави податливи на вторични фактори като гъбни патогени и насекоми, които при нормални условия не биха довели до загиване.

Милиони хектари в риск и огромни финансови загуби

Официалните данни на земеделското министерство показват, че през 2025 година сушата е била основният фитосанитарен проблем в горите. Заедно с нападенията от насекоми, пораженията обхващат 86 242 хектара горски територии, което представлява около 2,2 процента от залесената площ на страната. За 2026 година са планирани защитни мероприятия върху близо 15 000 хектара.

Лесовъдът и бивш заместник-министър Георги Костов представи много по-мащабна експертна оценка за бъдещия риск. Според неговите данни около 1 800 000 хектара гори в България са увредени или изложени на риск.

„Потенциалната загуба на дървесина може да достигне около 200 милиона кубически метра, оценявани приблизително на 10 милиарда евро“, поясни експертът. Той уточни, че тези числа не означават вече мъртва гора, а показват потенциалния мащаб на проблема, ако рисковите насаждения продължат да губят жизненост.

Заплаха за земеделието в Добруджа

Кризата засяга пряко и селското стопанство чрез увреждането на полезащитните горски пояси. В Добруджа те са с обща дължина от около 4000 километра и служат за ограничаване на силните ветрове, изпарението и ерозията. По официални данни между 1500 и 1600 хектара от тях вече са повредени и не могат да изпълняват напълно функциите си.

Според Иван Палигоров добивите в защитените земеделски площи са средно с 25 до 30 процента по-високи, а при някои култури разликата достига 40 процента. Загубата на тази естествена бариера в един от най-сухите райони допълнително изостря проблема с недостига на влага в почвата.

Засегнатите райони вероятно ще претърпят сериозна визуална промяна, тъй като се очаква увеличаване на санитарните сечи. Властите оценяват, че между 700 000 и 800 000 тона дървесина от повредените насаждения може да се използва за производство на енергия. Експертите са категорични, че премахването на загиващите дървета не е обикновена сеч, а необходимо действие за освобождаване на терени, които трябва да бъдат възстановени с видове, адаптирани към новите климатични реалности.