Задава се нова инфлация

0
Търсенето ще надмине капацитета, което ще роди инфлация
Търсенето ще надмине капацитета, което ще роди инфлация Снимка: Dunavmost

Единственият устойчив дълг е този, който може да бъде управляван по време на цикличен спад.

И все пак правителствата продължата да правят същите грешки, отнасяйки се към дълга като благодат за дългосрочния растеж, вместо като това, което наистина е: източник на огромни рискове в дългосрочен план, пише Майкъл Хайзе в Project Syndicate, предава Money.

Ръстът на световната икономика се засилва. Но преди да извадим шампанското, трябва да се запознаем с дългосрочните рискове пред устойчивата експанзия, надвиснали заради нарастващите публични и частни задължения.

Пазарните анализатори виждат повишението на заемите, които граждани и компании теглят, в повечето развити и развиващи се страни като знак за повишено търсене и прекурсор за по-висок ръст. Но докато това е вярно в краткосрочен план, неуморимото повишение на цялостния обем задължения остават сред най-големите проблеми, надвиснали над световната икономика.

Въпреки години на намаляване на задълженията след световната финансова криза от 2008 г., дългът остава огромен - и въпреки това отново се върнахме към цикъл на експанзия на кредитирането. Според Банката за международни разплащания, общият дълг на нефинансовите компании и правителствата достига до 245% от световния брутен вътрешен продукт. Преди финансовата криза бе 210%, а към края на 2001 г. - 190%.

В САЩ правителството може да изтегли заеми на стойност нови 5% от БВП през тази година, като общият публичен дълг ще достигне 108 процента от БВП. В еврозоната публичните задължения са около 85% от БВП, а в Япония впечатляващите 240%. Като цяло в света задълженията на нефинансовия сектор растат по-бързо от номиналния БВП.

И тези тенденции ще продължат, тъй като множество големи централни банки - включително Европейската централна банка и Банката на Япония - не просто приветстват възстановяването в кредитирането, но дори и целят да стимулират повече растеж, финансиран с кредити. Към момента само Федералният резерв и Народната банка на Китай се опитват да предприемат мерки, за да намалят кредитирането.

Светът вече преживя достатъчно икономически кризи, за да знае, че високото ниво на задлъжнялост създава сериозни рискове. Номиналният дълг е фиксиран, но цените на активите може да се сринат, като генерират големи загуби и повишат цената на заемите. Преди десетилетие, когато задвижваният от заеми финансов бум се превърна в експлозия, финансовият сектор бе на крачка от колапс, а по-късно последва продължила с години рецесия в голяма част от света.

Единственият устойчив дълг е този, който може да бъде управляван по време на цикличен спад. И все пак правителствата продължата да правят същите грешки, отнасяйки се към дълга като благодат за дългосрочния растеж, вместо като това, което наистина е: източник на огромни рискове в дългосрочен план.

Време е политиците и икономическите им съветници да го признаят и да изоставят разбирането, че повече дълг винаги води до по-голям растеж. Въпреки че има моменти, в които правителствата трябва да заемат средства, за да стимулират икономиката, влизането в дефицити не може да повиши растежа в дългосрочен план. И във времена, в които и растежът, и кредитните задължения на частния сектор растат, правителствата трябва да работят по намаляване на собствените си дефицити. Това важи за САЩ и Япония, но и за страните от Европейския съюз, които трябва да се възползват от днешното възстановяване - най-силното от десетилетие - за да приведат финансите си с Пакта за стабилност и растеж.

Правителствата трябва да избягват натрупването на неустойчив дълг като стимулират дългосрочния растеж, който не е финансиран със задължения, използвайки комбинация от регулации, търговски споразумения, стимулиране на инвестиции и реформи на образованието и пазара на труда. В ситуация на ниска инфлация, като тази днес, централни банки могат да смекчат въздействието на такива реформи чрез експанзиционна парична политика.

Но централните банки трябва да внимават с намесата си, за да се уверят, че монетарната експанзия няма да доведе до натрупване на още повече задължения в частния сектор. Това означава, че трябва да премислят по два пъти преди да въведат отрицателни лихви по депозитите, които карат банките да заемат повече.

По-добър подход би подсили използването на насоки, които да повлияят върху очакванията за лихвените равнища и лихвите по облигациите. Ниските лихви могат да задвижат увеличение на цените на активите и да стимулират търсенето в редица области - не само чрез по-висок ливъридж. И когато цените на активите вече са на високи нива и икономиките растат със здравословно темпо, централните банки трябва да последват примера на Фед и постепенно да намалят програмите за количествени улеснения, стартирани след кризата от 2008.

Освен това регулаторите трябва да направят повече, за да се уверят, че частният дълг се насочва към продуктивни цели и ще донесе добра дългосрочна възвръщаемост. Това е урокът от предходните дългови кризи, включително балонът с високорискови ипотеки, от който започна сриването преди десетилетие, донесъл ужасяващи последствия за растежа и заетостта.

Например, регулаторите могат да въведат макропруденциални мерки и ограничения върху сегменти на финансовите пазари, които прегряват. И трябва наистина да се постараят да предотвратяват балони на имотните пазари, защото жилищата продължават да съставляват огромен дял от общото богаство. Повишаващият се брой на нискокачествени заеми също трябва да бъде източник на притеснение.

Нищо от това няма да бъде лесно за правителствата, регулаторите и централни банки. Затягането на паричната политика може да забави временно растежа. Предотвратяването на балони е изключително трудно, а типът реформи, който трябва да осигури бъдещ растеж без дълг, почти никога не се харесват. Политическата ситуация, която наблюдаваме в момента, със сигурност няма да опрости задачата.

Но последствията от избягването на подобни промени ще бъдат разрушителни. Финансовият цикъл ще продължи да набира инерция, като накрая ще накара цените на активите да надминат фундаментите с огромна разлика. Коефициентите на левъриджа ще се повишават още повече, а търсенето ще надмине капацитета, което ще роди инфлация.

И точно в този момент външен шок или решение на централната банка да натисне спирачките - неизбежен отговор на растящата инфлация - ще доведе до срив. Финансовите пазари, подскочили нагоре заради ниските лихви и огромната ликвидност, ще поемат тежък удар. Нивата на задлъжнялост на правителствата и компаниите изведнъж ще започнат да ни се виждат далеч по-малко устойчиви.

Времената може да са добри, но точно те са моментът, в който рисковете се натрупват. Политиците не могат да кажат, че не са били предупредени.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

Навън е такова време, че излизаш по тениска, срещаш някой с пуловер и се чудиш: кой от вас е идиот!?

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари