Заблеяло ми егото
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Сега съм скъпа жертва на протеста, но егото не плаче, а работи - търча си по задачите с двеста със моите колеги патриоти
Заблеяло ми егото доволно,
с божествена симфония в душата
и никакво съзнание подмолно
не ми обърква мислите в главата.
Сега съм скъпа жертва на протеста,
но егото не плаче, а работи -
търча си по задачите с двеста
със моите колеги патриоти.
О, ти, задоволено мое его!
Ти помниш ли, когато бях овца?
Върви Овчаря, аз вървя след него,
усмихвам се на майките с деца.
Ще се превърна в агнешка яхния,
със дъх на възхитителни неща;
в паласките на Времето ще свия
гнезденце и за моята душа.
Да! Ще се отпечатам като стрия
и ще оставя своята следа;
ще бъда като белег от мистрия
по сградата на нашата страна.
О, спи, Овчарю, напреко на Времето,
его до его - двама да заспим.
И нека вдига шум на двора племето -
те всички ще изчезнат яко дим.
Родино мила, ти си земен Рай
за всяко его във Бастунсарай!
Автор: Г-н БАЛЕВ. вестник Сега
Разпети петък е
Nokia разработва 4G LTE мрежа за Луната
Петър Волгин: Тласкат ни към Трета световна война
Турция прекрати търговията с Израел
Русенската тарла приключи, каква е равносметката