Ново проучване разкрива различна климатична динамика в региона

Южната част на Балканския полуостров се сблъсква с нарастващо засушаване, докато северна България и южна Румъния стават едновременно по-топли и по-влажни. Това показва ново научно изследване, публикувано на 10 септември 2025 година в специализираното издание MDPI - Climate.

Проучването, озаглавено „Еволюция на климата в селскостопанските и природните райони на Югоизточна Европа според климатичните индекси на Пина, Йохансон и Кернер“, е извършено от д-р Йоанис Хараламбопулос и д-р Ф. Друлиас от Селскостопанския университет в Атина. Учените са анализирали климатичните промени в региона на Балканите чрез сравнение на два периода – от 1964 до 1993 година и от 1994 до 2023 година.

Използвани са данни от глобалния климатичен набор ERA5-Land, който предоставя прецизни исторически оценки на температури, валежи и други атмосферни параметри. Основният акцент е поставен върху биоклиматичните индекси PINNA, Johansson и Kerner – утвърдени методи за измерване на дългосрочни климатични тенденции.

Регионално разпределение

Картите, генерирани по индекса PINNA – който отчита взаимодействието между температурата и количеството валежи – показват, че южната част на Балканите (Гърция, южна Албания и части от Черна гора) се е насочила към по-сух климатичен режим. Особено сериозно е засушаването в североизточна Сърбия, по границата с Румъния.

Интересна е ситуацията в северна България и южна Румъния. Там се наблюдава противоположна тенденция – затопляне, съпроводено с увеличение на влажността. Това се обяснява с по-високи зимни температури, при които валежите падат под форма на дъжд вместо сняг, водейки до натрупване на почвена влага.

По-екстремни температури

Вторият индекс – JCI (индекс на Йохансон) – измерва екстремните месечни температурни стойности спрямо географската ширина. Според анализа, България, Гърция и части от Румъния преживяват засилване на температурния контраст между зимата и лятото. Единствено северната част на Румъния показва леко намаление на температурните разлики, което говори за по-умерен климат.

Изследването също така разделя наблюдаваните територии на земеделски и природни зони – на база европейската база данни CORINE Land Cover. И в двата типа райони се отчита повишаване на екстремността на температурите, както и увеличаване на т.нар. „суха топлина“ – състояние, при което високите температури се съчетават с ниска влажност.

Практически изводи

Констатациите на изследването са от особена важност за аграрния сектор и екологичната устойчивост на Балканите. В северна България повишената влажност може да се окаже положителен фактор за земеделието, но същевременно повишените температури и по-екстремните метеорологични явления крият рискове.

Пълният текст на научното изследване може да бъде прочетен тук: https://doi.org/10.3390/cli13060121