Кристияна Стефанова остана пред вратите на парламента след въпроси към Пеевски

Представете си следната сцена: журналист задава неудобен въпрос на политик. Политикът се прави, че не чува. Пиарът на политика пита журналиста: "Вие от коя медия сте?". Седмица по-късно - сюрприз! - журналистът вече няма акредитация за Народното събрание. Случайност? В "демократична" България очевидно няма случайности, а само "правила", които важат за някои, но не и за други.

Точно това се случи с журналистката Кристияна Стефанова, която работи за подкаста на Ивелин Николов. След като е задавала неудобни въпроси на лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски, включително за "Лукойл" и купуването на гласове в Пазарджик, пиарът на партията Велислава Кръстева "проявява интерес" към медията, в която работи.

"Вие от коя медия сте?" - този наглед невинен въпрос, зададен от Велислава Кръстева, се оказа предвестник на административна буря. Само седмица по-късно - о, каква изненада! - акредитацията на Стефанова е отнета.

Бюрокрацията - верен щит срещу неудобни въпроси

Какъв е официалният мотив? Според прессекретариата на НС, сайтът на медията не бил публикувал своя ЕИК. Забележете - не става въпрос за документи при подаване на акредитация, а за публикуване на ЕИК на самия сайт.

Впечатляващо е как администрацията на парламента изведнъж е станала толкова старателна в проверката на медиите. Но още по-впечатляващо е, че други медии, включително "Свободно слово" и "Media Mall", които също нямат публикуван ЕИК на сайтовете си, получават акредитация без никакъв проблем. Какво съвпадение, че точно те не задават неудобни въпроси на Делян Пеевски!

Тайнственият директор "Връзки с обществеността"

Хронологията на събитията става още по-абсурдна. Ивелин Николов, работодателят на Стефанова, се опитва да се свърже с директора "Връзки с обществеността" Цветомира Жекова, за да изясни ситуацията. Звъни ѝ неколкократно, но тя сякаш се е изпарила. Пише ѝ официално писмо - отговор няма.

Междувременно други медии получават съвсем различна информация - че проблемът уж бил в липсата на посочени имена на журналисти, въпреки че само седмица по-рано това искане било изпълнено. Очевидно правилата се измислят в движение, в зависимост от това кой задава въпросите и на кого.

Свободата на словото - съвременна българска интерпретация

Случаят с Кристияна Стефанова повдига сериозни въпроси за свободата на медиите в България. Оказва се, че правото да задаваш въпроси в Народното събрание зависи не от журналистическите ти качества, а от това дали въпросите ти са удобни за властимащите.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която само преди месеци представи книгата си "Живата Конституция", все още не е намерила време да отговори на запитванията относно случая. Може би в следващата си книга ще разгледа как "живата бюрокрация" може да се използва за заглушаване на неудобни гласове.

Велислава Кръстева - експерт по "връзки" с обществеността

Не е изненадващо, че в центъра на скандала стои Велислава Кръстева - дългогодишен пиар на ДПС и близка до почетния председател Ахмед Доган. Преди да се превърне в пиар на "ДПС - Ново начало", тя успя да предизвика скандал и в Народния театър "Иван Вазов", където беше пиар, докато режисьорът Александър Морфов не надраска вратата ѝ с надписи, недоволен от нейната политическа дейност.

След напускането на Народния театър, Кръстева се завърна отново в политическите среди. Явно "връзките с обществеността" в нейния случай включват и умението да отсяваш кои журналисти да имат достъп до институциите и кои - не.

Какво следва?

Докато случаят с Кристияна Стефанова не получи подобаващо внимание, можем само да гадаем какво ще бъде следващото изискване за акредитация на "неудобните" журналисти. Може би ще трябва да представят свидетелство за съдимост на прадядо си? Или да докажат, че никога не са задавали въпроси, започващи с "защо"?

Междувременно, Делян Пеевски може да продължи спокойно да се преструва, че не чува неудобните въпроси. А българските институции отново доказват, че могат да бъдат изключително изобретателни, когато става дума за ограничаване на свободата на словото.