Васил Велев: Забогатяваме абсолютно, но обедняваме относително
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Защо статистиката се разминава с джоба
Въпреки статистическия икономически ръст на България след присъединяването към Европейския съюз, реалното усещане на гражданите остава полярно. Докато страната отчита рекордно повишение на средната работна заплата, тя продължава да губи позиции в глобалните класации за човешко развитие. Темата за богатството и еврозоната коментираха Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и финансистът Димитър Чобанов.
Статистическият възход срещу реалността
Според Васил Велев България е преминала през огромен път от началото на прехода и днешният БВП на глава от населението е значително по-висок от този в края на социализма. "Абсолютно забогатяваме, относително обедняваме. За който и период да вземем след 2006-2007 година, имаме по-голям БВП на глава от населението, отколкото през 1988-1989 година", посочи той, цитиран от NOVA NEWS.
Васил Велев подчерта, че страната ни държи лидерското място в Европейския съюз по темп на растеж на средната заплата, включително и през последната година. Въпреки това той призна, че на фона на световното развитие България се движи по-бавно от другите и затова се създава усещане за изоставане.
Капанът на средната заплата
Финансистът Димитър Чобанов обърна внимание на структурните проблеми в българската икономика, които статистиката често маскира. Той подчерта, че ръстът е изключително неравен и големи групи от населението в провинцията и с ниски доходи изобщо не усещат позитивните промени.
"Медианната в България е доста по-ниска от средната. Това означава, че когато говорим за средна заплата, картината изглежда по-добра, отколкото е в действителност", обясни Димитър Чобанов. Той предупреди, че устойчивостта на икономическото развитие е под въпрос заради пропуски във фискалната политика на страната.
Социалното разслоение в регионите
Дебатът извади на преден план факта, че макар икономиката да расте, неравенството остава висок риск за социалната стабилност. Проблемът с отдалечените райони, където инвестициите са оскъдни, остава нерешен, което засилва усещането за несправедливост при разпределението на националното богатство. Експертите се обединиха около тезата, че самоцелният ръст на БВП не е достатъчен, ако той не води до подобряване на качеството на живот за мнозинството от българите.
